Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Окрилена от тази мисъл, аз се обръщам към Лайънъл и не се сдържам да попитам:

— Как сте чакали двамата с мама? Нали се сещаш, преди да…

— Да сме чакали ли? — Той ме гледа в пълно недоумение, след това избухва в гръмовен смях.

— Господи, няма такова нещо. Двамата с майка ти бяхме като зайци на първата среща.

Зъннн.

Четирийсет и пет минути по-късно съм застанала на стълбите пред вратата на Джеймс, натискам звънеца и потраквам нервно с острото си токче.

Стига толкова, писна ми.

Ако трябва да съм точна, още няма от какво толкова да ми е писнало. За разлика от родителите ми. Господи! Нещо не е наред, след като правите много по-малко секс от родителите си.

Зъннн.

— Кой е? — Най-сетне чувам гласа на Джеймс по домофона. Сънен е. Поглеждам часовника си. Станало е късно. Той сигурно вече си е легнал. — Кой е? — прозява се той.

— Аз съм, Хедър — отвръщам аз. Какво като е сънен? Вече съм решила. По дяволите, чакането. По дяволите, опознаване По дяволите, дали ще ме уважава утре сутринта или не.

— Мислех, че ще ходиш някъде.

— Вече ходих.

Следва кратко мълчание, след това той пита:

— Всичко наред ли е?

— Да, съвсем — отвръщам аз. Едва ли да зарежеш баща си на изложбата, да скочиш в първото такси и да потропаш на вратата на гаджето си, обзета от сексуално желание, е съвсем наред. — Ще ме поканиш ли? — питам направо аз. Малко съм замаяна от алкохола. Май ябълковите мартинита са били по-силни, отколкото си мислех.

— Разбира се. — Вратата щраква. Отварям и пускам лампата. Огромен полилей осветява антрето и аз се втурвам нагоре по стълбите, като прескачам през една. Сърцето ми блъска и усещам как кръвта пулсира във вените ми, пред очите ми започва да изплува мъгла, вие ми се свят и тръпна цялата.

Джеймс ме чака на площадката, загърнат в бяла роба, от онези, които дават в готините хотели. Щом ме вижда, смръщва чело.

— Какво има, Хедър, струваш ми се…

Карам го да млъкне, като натъпквам езика си чак до гърлото му. Той дори не се опитва да ме отблъсне. Да не говорим, че щеше да е напълно безсмислено. Пияна съм. Възбудена съм. Не съм правила секс повече от година. Нещастният Джейме няма никакъв шанс да ми устои.

— След това той ми казва: „Джесика, когато съм с теб, ми се иска да съм по-добър човек.“

На следващата сутрин съм на йога заедно с Джес. След безкрайна, да не говорим колко мъчителна поредица от поздрави към слънцето — така е, след като на мен ми трябва поне половин час разтягане, за да успея най-сетне да докосна пръстите на краката си — си почивам в така наречената според инструктора „детска поза“. С други думи съм се проснала по корем върху постелката.

Поемам си дълбоко дъх. Толкова е горещо, че челото ми е залепнало за постелката. Затварям очи и се опитвам да си представя, че съм на някой плаж на Гоа или че лежа в градината на Корнуол — или където и да е другаде, стига да не съм притисната като сардина до десетките потни тела във фитнес центъра в Нотинг Хил, където слушам обясненията на Джес.

— Това не беше ли реплика от някакъв филм? — питам аз.

Когато Джес ми се обади, за да ми съобщи, че се е върнала от пътуването си до Сидни, и ми напомни, че съм й била обещавала седмици наред да отида с нея на йога — „направо невероятно, загряват залата до трийсет градуса, за да успееш наистина да направиш позите“, — усетих как чакрите ми се връзват на възел. Какви упражнения на трийсетградусова жега? При това в продължение на цели два часа. Изтощена съм само като си помисля.

— Извинявай, но ме чака псевдотюдорска сватба в Хамптън Корт. Започва в три — отвърнах аз, доволна, че съм ангажирана за фотограф на младоженци облечени като Хенри VIII и Ан Болейн. Сега разбирате ли колко много мразя йогата?

Затова пък Джес не приема „не“ за отговор, така че без всякакво желание се видях с нея, преди да отида на работа, и се включихме в по-ранен час. Чак след като се видяхме, разбрах, че имало и друга причина да иска да ме види, която нямало нищо общо с желанието й да отиде на час по йога.

Причината се оказа Грег.

— Хедър, трябва ли винаги да си толкова цинична? — мърмори тя. През последните четирийсет и пет минути тя ми разказа с блеснали очи всички подробности от бляскавия живот на Грег — как тренирал за триатлон, че току-що се бил върнал, след като изкачил Мачу Пикчу, и знаел пет езика. Ето че сега ми се мръщи.

— Не съм цинична — възразявам разпалено аз. — Просто казах… — Как, по дяволите, се казваше този филм? Няма начин да се сетя и има да ме тормози до дупка.