Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Освен това му обяснявам, че Джеймс е красив, забавен и невероятно възпитан, че вече сме били на две срещи, че в края на седмицата ще ми приготви вечеря. Разказвам му всичко. Е, почти всичко. Не му разказвам, че все още се питам защо Джеймс не ме покани да остана с него снощи. Не му разказвам, че целувките ни на дивана бяха чудесни, ала на мен ми се искаше да се запозная с мъж, който се интересува и от ума ми, не само от тялото ми и затова започвам да изпитвам съмнения.

— Май е добро момче — отбелязва Лайънъл, а аз си поемам дъх и двамата се преместваме пред скулптура на гол торс, направен от игли за плетене. — Има нещо, което ме притеснява.

Веднага се сещам за какво става въпрос.

— А, не се безпокой. — Спомням си ужаса на баща ми, когато Даниел отказваше да пие шери с него преди обяда. — Не е с анонимните алкохолици. Цени хубавите напитки. — Насочвам вниманието си към скулптурата и забелязвам, че създателят е използвал всички размери игли за плетене. Разсеяно се сещам за Розмари, която обожава да плете, и ми е много интересно какво ли би казала тя за това произведение.

— Не говорех за пиенето, миличка, а за секса.

Изчервявам се.

— Лайънъл — пъшкам аз и се оглеждам, за да съм сигурна, че никой не подслушва.

Както трябваше да очаквам, той не ми обръща абсолютно никакво внимание.

— Не спомена и дума — настоява той, без изобщо да се притеснява. — А това много ме притеснява. — По лицето му е изписана родителска загриженост. — Хайде, казвай.

Знам, че това е изключително необичайно. На повечето бащи не им е никак приятно, че малкото им момиченце е пораснало, а аз съм чувала десетки разкази на приятелки за ревнивите им бащи, които заплашват да пребият момчето, ако го заварят в спалнята на щерката. Само че баща ми не е от този тип. Като художник, той има доста свободомислещо отношение към човешкото тяло.

— Всичко наред ли е?

— Разбира се, че всичко е наред. Той е съвършеният джентълмен — отвръщам бързо аз. Казвам го с един доста отбранителен тон. — Което след Даниел… — Замълчавам многозначително. Лайънъл знае всичко за Даниел. След като скъсахме, прекарах часове на телефона, през повечето време плачех, а Лайънъл не каза нито една лоша дума за него. Вместо това ме изслушваше търпеливо, докато една нощ заяви предпазливо:

— Животът е пълен с все нови и нови преживявания, Хедър. Едно приключва, ала това означава, че ще започне ново.

Искаше ми се да изкрещя:

— Така ли беше при теб, след като мама почина? Затова ли се ожени за Розмари?

Въпреки това потиснах сълзите на гняв и се опитах да оценя думите му. Все пак Лайънъл не ме беше предал, а Даниел. Нали така?

— Ясно, разбирам — кимна Лайънъл. — Не ти трябва още един дрисльо.

Думата „дрисльо“ ме кара да се усмихна.

— Аз обикновено го наричам лъжлив копелдак.

Лайънъл избухва в смях, доволен от чутото.

— Че той си е такъв — заявява той и за пръв път излиза от позицията на неутралитет. — По мое време ако бащата на момичето те хванеше, че й изневеряваш, те погваше със заредена пушка. — Той допива чашата и поклаща глава. — Само че по мое време беше различно. Имаше неписан кодекс за поведение, който спазвахме всички до един. Когато се запознах с майка ти, трябваше да попитам баща й дали може да я изведа.

— Притеснено ли ти беше?

— Страшно. Бях се спекъл отвсякъде.

Опитвам се да си представя как този огромен мъж се тресе от нерви, но просто не успявам.

— Дядо ти беше страховит — продължава той. — Много ухажори са били изритани, преди да се появя аз, да знаеш.

— Сигурно си бил влюбен — смея се аз.

— От мига, в който я видях — отвръща тихо той, стиска ръката ми и ме поглежда по начин, който познавам от предишните ни разговори за нея.

Замълчаваме и се местим до последното произведение, серия от черни и бели кубове. Само че аз не ги виждам. Все още си мисля за родителите си, опитвам се да си ги представя по времето, когато са били по на двайсет и са се запознали. Лайънъл е прав. В онези години е било различно, ала във връзката ми с Джеймс има нещо, което прилича на тяхната връзка от едно време. Сякаш той ме ухажва. На първата ни среща отидохме на ресторант, след това бяхме на кино, а сега е обещал да ми сготви вечеря. И въпреки това само сме се целували. Днес това изглежда прекалено скромно, дори неестествено, ала преди е било и реда на нещата да го дават по-бавно. Да не говорим колко по-романтично е било, казвам си аз. Мама и татко са се влюбили, преди да легнат заедно.