Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— В такъв случай имам достатъчно време, за да отскоча до магазина на ъгъла и да купя бутилка вино.

— Бирата е прекалено газирана, така ли?

Сбръчквам нос.

— Много се извинявам. — След като вижда обърканото ми изражение, той обяснява: — Делим една баня…

— А-ха… — Следва мълчание, след това: — Гадост — изпъшквам аз. — Прекалено много информация. — Первам го на шега.

— Извинявай. Това е поредната типично еврейска черта — храната и телесните функции.

Избухвам в смях, нахлузвам чехлите и връзвам косата си на опашка.

— Няма да се бавя. Червено или бяло?

— Ти избери.

Тъкмо тръгвам, когато се сещам за нещо и се обръщам.

— Гейб?

— Да?

Поглеждам новия си наемател, застанал с моята престилка и ужасната си оранжева тениска, и усещам някаква нежност към него. Странно, имам чувството, че го познавам от цяла вечност.

— Барбекюто е страхотно. Беше невероятно мило от твоя страна.

— Няма нищо.

— А за одеве, за водата…

— Вие англичаните така ли изразявате благодарността си? — Той ми се усмихва.

— Не, благодарим така.

Импулсивно се навеждам и го целувам по бузата. Преди да ни остане време да помислим над случилото се, аз бързо се измъквам навън.

Жалният глас на Барбара Стрейзанд се носи от малък касетофон в местния магазин. Госпожа Пател вдига глава от алената плетка, над която се е надвесила, присвива очи към мен над очилата. С този поглед удостоява всичките си клиенти — сбръчкано чело, очите, изписани с черен молив, приличат на цепки, малката й уста е свита недоверчиво. Тя може да накара цялото си лице да се сгърчи, сякаш някой е дръпнал връвта на платнена торба.

Усмихвам й се, кимвам, след това се насочвам към задната част на магазина, където са вината. Когато се преместих в този квартал, си казвах, че изборът е доста ограничен — по някоя и друга прашна бутилка „Магарешко мляко“ или прекалено скъпо „Кианти“ в плетена кошница. Оказа се, че не съм права. В повечето квартални магазинчета може и да е така, но това не е просто квартален магазин, а магазинът на госпожа Пател и тази дребна индийка, винаги облечена в пъстри сарита, която обожава Барбара Стрейзанд и Бари Гиб е експерт по вината.

Сега, докато оглеждам какво се предлага в задната част на магазина, се питам дали да не купя една бутилка совиньон блан. По принцип го предпочитам, но може би този път няма да е зле да пробвам нещо различно. Премествам се при червените вина. Не, прекалено тежки са, да не говорим, че оцветяват зъбите. Отново се връщам на белите. Бялото пък е доста банално, нали? Ще се превърна в истинска Бриджет Джоунс.

Въздишам нетърпеливо. Господи, оказва се значително по-трудно, отколкото си мислех. Обикновено не съм толкова нерешителна. Купувала съм вино от този магазин стотици пъти и съм посягала към бутилката, без да ми мигне окото. Какво е различно този път? Гейб, казвам си аз и си представям мокрия американец в градината. Той сам ми каза да избера, но аз не искам да взема нещо тъпо. Иска ми се да му направя впечатление, особено след инцидента с вазата.

Въздишам напълно отчаяна. Леле колко е трудно! Просто му мога да реша. В следващия момент ми хрумва нещо.

Затварям очи и започвам да редя под носа си:

— Онче бонче…

Затворила съм очи и протягам пръст. Вместо да усетя студената твърда повърхност на бутилката, пръстът ми попада на нещо топло и меко… и живо. Отварям стресната очи и поглеждам към пръста си, който се е забол в нечие рамо. Рамото на някакъв мъж. Рамото на съседа.

Стомахът ми се обръща, сякаш съм в самолет и сме пропаднали заради ужасната турбуленция. Притаявам дъх и намирам сили да изпелтеча:

— Много… се извинявам…

Представете си как изглежда Хю Грант на екрана. Сега го превърнете в жена, сложете му червена перука и го направете на трийсет години. Това съм аз. Само че в момента не гледате филм, говоря за истинския живот. За собствения си живот. За живота, в който на всяка крачка се срамувам.

— Много се извинявам… просто…

По дяволите, това е направо ужасно. Защо винаги се представям като пълна глупачка, когато го срещна? Нищо чудно, че не ми обръща никакво внимание. Обръщам се и се опитвам да огледам бутилките. Защо нито веднъж не успях да проведа нормален разговор с него? Ето поредното доказателство, че съм напълно луда.

— Никога не е лесно да се избере вино, нали? Четеш етикетите един след друг, а когато се прибереш, се оказва, че вкусът не е такъв, какъвто си представяш.