Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Прас! Всичко се връща към нормално и мокрият Гейб застава капещ и слисан.

— Господи, Хедър, какво става?

— По дяволите — мърморя аз и го наблюдавам как попива мократа си коса и лицето с престилка. Престилка! Сложил си е престилката на розички със зелени къдрички. В същия момент забелязвам, че стиска щипки в едната ръка, а в другата държи зеленчукови шишчета и е застанал пред нещо метално, което ми прилича на…

— Барбекю? — изричам аз.

— Беше подарък за новото жилище — за моето ново жилище. Реших, че ще ти хареса. За двора. — Докато говори, поглеждам към краката му и забелязвам, че е стъпил в локва вода. Той изтръсква крака и те шляпат в чехлите. — Ако предполагах, че ще реагираш по този начин, щях да избера ароматна свещ.

— По дяволите. — Не мога да кажа нищо друго. Не че това е най-подходящото, но гафовете са ми специалност.

Гейб изтръсква глава като куче и ме изпръсква с вода. Не е нарочно, сигурна съм, казвам си аз и отстъпвам, за да не ме намокри.

— Ужасно съжалявам. — Опитвам се да се извиня, докато той попива водата с една от кърпите, които съм откраднала от работа. — Реших, че нещо гори.

— Това са вегетариански шишчета. — Тениската му е залепнала на гърдите, къдричките на престилката са увиснали, а пясъчната му коса е мокра. Той посочва барбекюто, от което се издига самотна струя дим.

— Купих ги специално, защото не ядеш месо. — Той замълчава. — Май идеята не беше много добра…

— Не, не! — протестирам аз. — Идеята беше чудесна, наистина е страхотна. — Грабвам една вилица и посягам към овъглена хапка. За момент смелостта ми се стопява. След това му се усмихвам весело. Той се усмихва с огромен интерес.

По дяволите. Нали знаете как се чувствате, когато трябва да направите нещо, но се колебаете да не попаднете в унизително положение и останалите да ви сметнат за жалка? Така се чувствам и аз с шишчето. Притисната съм в ъгъла, затова се насилвам да преглътна.

— Ммм.

Гейб ме наблюдава развеселен.

— Не бях сигурен колко дълго трябва да ги пека.

— Ммм. Ммм — продължавам да муча аз и да дъвча. Олеле. Усещам как болка пробожда кътника ми, когато схрусквам нещо твърдо.

— Вкусно ли е?

— Изключително — отвръщам аз и покривам устата си с длан. Преглъщам с огромно усилие. Добре че поне това направих както трябва. Избавена от срама, въздишам облекчено.

Само че задоволството ми бързо се изпарява.

— Супер! Хайде сега още едно. — Гейб грабва с щипката още няколко хапки и ги прехвърля в чинията. Подава ми я. — Има достатъчно.

— Не, благодаря… Засега ми стига.

Той настоява.

— Хайде, аз черпя.

Черпене ли? Та това е истинско мъчение. Насилвам се да се усмихна и се питам как да го разсея, за да скрия шишчетата в храстите.

— Много е вкусно, благодаря — заеквам аз.

В този момент Гейб избухва в смях. Смехът му е заразен и неудържим, а след това започва да се задъхва.

Не мога да повярвам. След това се усещам. Ако си прави майтап с мен, значи се хванах на въдицата.

— Изражението ти — превива се той, — докато ядеше шишчето…

Опитвам се да не се усмихвам, но е невъзможно.

— Мръсник такъв — мърморя аз и едва се сдържам да не се засмея.

— Аз ли съм виновен? Ти ме заля със смрадливата вода.

Спомням си момента и избухвам в смях.

— Трябваше ти да си видиш изражението.

Той спира да се смее.

— Значи сме наравно. — Той подава длан да я плесна.

По дяволите, много мразя подобни изпълнения. Винаги се чувствам като глупачка. Плясвам го лекичко.

— Засега — не се сдържам да добавя аз.

Добре че във фризера има някакви вегетариански бургери. Слагаме ги на скарата заедно с царевица и картофи, увити във фолио.

След като се справихме с храната и той си смени тениската (според мен наситенозелената риза с къдри отпред беше ужасна, но оранжевата тениска с лика на Мистър Ти е още по-противна), Гейб изважда две студени бири от хладилника, разрязва един лимон и изстисква по няколко капки в гърлото на бутилките, а след това ми подава едната. Аз лично предпочитам вино, но не мога да му откажа. Не ми се иска да се представя като типичната задръстена англичанка, особено след като той се беше постарал с барбекюто.

— В Ел Ей непрекъснато изнасям представления, но да отида на фестивала в Единбург ми е стара мечта, затова реших тази година да не пропускам. Заявих участие, отпечатах листовки и ще имам представления през цялата седмица. Ще се пробвам да спечеля наградата „Перие“.

Пия бирата и слушам Гейб, който е все още над грила и обръща бургерите като професионалист и побутва завитите във фолио картофи.