Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— Не отричам — негодувам аз.

Тя дръпва черната завеса и ме поглежда.

— Тогава какво чакаш?

— Съвършения мъж — отвръщам с надеждата да я накарам да млъкне. Тя грабва купчината дрехи и ги стоварва върху масата пред продавачката, която ме поглежда зверски, за да ми напомни, че имам право да внеса само шест.

Джес се смее презрително.

— Не ми се иска да те светвам, миличка, но такъв не съществува.

— Може и да не съществува. — Вървя след нея към касата. — Това не означава, че ще престана да си мечтая за него. — Поглеждам двойката, застанала на опашката до нас. Двамата са прегърнати, жената го гледа влюбено. Този мъж дори не бих го забелязала в тълпата. Той е плешив, доста посредствен и задължително трябва да си подстриже космите в носа. — Както и да е, според мен грешиш — отвръщам аз. — Според мен съвършеният мъж съществува.

— Какво стана с огорчената циничка?

— Просто се опитвам да ти кажа…

— Че мъжете са мръсници — прекъсва ме Джес. Между другото, умее да ме имитира доста добре. След като Даниел ме напусна, аз само това повтарях, докато пушех „Малборо“ и пиех текила.

— Сърцето ми беше разбито — защитавам се аз. — Както и да е, защо ако мъжете мразят жените, ги наричат женомразци, а нас наричат огорчени и цинични?

— Или пък лесбийки — допълва Джес.

Следва кратко мълчание, докато осмислим факта.

— Мръсници — заявява Джес и поглежда към продавача на касата, сякаш той е виновен за сексуалното неравенство.

— Както и да е, вече ти казах — опитвам се да сменя темата, — че съвършеният мъж съществува. Просто той е различен за различните хора. Погледни само Камила Паркър Боулс — извинявай Уиндзор! — След като започнах, ще трябва да обясня теорията си. — Нейната представа за съвършен мъж е принц Чарлс.

Джес се мръщи.

— Тя е луда по него — прилагам аз доказателство. Джес продължава да се мръщи.

— Ами ушите му — прошепва тя, сякаш я е страх Негово величество да не я чуе.

— Именно. Също като жената, която е женена за Робин Уилямс. Според мен той е най-несмешният мъж на света, но тя сигурно си мисли, че той е самото съвършенство.

— Роби Уилямс женен ли е? — Тийнейджърката пред нас се врътва шокирана.

— Не, говорим за актьора. Нали се сещате. „Госпожа Даутфайър“, „Джуманджи“…

— Бягаййй — имитира го Джес и аз се изкисквам.

— Ммм. — Кимат жените около нас.

Джес се подписва на отрязъка на кредитната карта, поема новата покупка и натъпква бележката в чантата.

— Хайде — хваща ме под ръка тя. — След като съвършеният мъж е различен за различните жени, какъв е твоят? — Тя ме повежда през магазина. — Кажи, може пък случайно да го срещна — ухилва се тя.

Решавам да вляза в тон.

— Красив, това е задължително. — Прехапвам замислено устни. — Моногамен, разбира се. — Опитвам се да си спомня какъв беше списъкът ми с изисквания за съвършения мъж, защото аз и за това си имам списък. — Мрази спорта, но харесва Дайдо 26 26 Дайдо (Dido) — известна американска поппевица. — Б.р. … — Става ми приятно. — Не си хвърля дрехите по пода, не оставя сиренето непокрито в хладилника и то не се напуква и не става твърдо. — Дори ми става весело. — Не се страхува да говори за чувствата си, не се притеснява да се обвърже… нито пък да попита за посоката, когато се загуби… — Всички качества, които ми се иска да притежава един мъж, се връщат. — Обича да ме държи за ръка и да ме води на вечеря на свещи. Не се интересува единствено как да ми свали гащите, купува ми цветя… не говоря за тъпите букети, дето ги има по бензиностанциите… — Спирам, за да помисля. Това ли е всичко? — А, да, трябва да е лудо влюбен в мен. — Вървим сред множеството по Оксфорд стрийт.

— Забрави най-важното — подсеща ме Джес, поглежда един от минувачите и му отправя флиртаджийска усмивка.

— Какво? — питам учудена аз.

Тя се ухилва игриво.

— Да е с двайсет и пет сантиметров пенис.

— Двама ловци са в гората, когато единият пада на земята. Тъй като не диша, другият е обзет от луда паника, вади мобилен телефон и се обажда за линейка…

Застанал пред огледалото на вратата на гардероба, облечен в тениска с „Рамонес“ под черно сако, Гейб се опитва да докара различни изражения: замислен (навел е ниско глава, смръщил чело); шокиран (ококорил е очи, отворил широко уста); разстроен (събрал е вежди, долната му устна трепери). Въздиша, отпуска рамене и нагласява очилата си на носа.

— Господи, колко трудно решение. — Почесва се по главата. — Какво изражение трябва да покажа на тази смешка?