Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

• Билети за шампионската лига, които ще подаря на Ед.

• Вноски за пенсия, които ще оправят работата.

• Операция за циците на Джес.

• Две седмици в Чива Сом в Тайланд. Не, чакай. Един месец в Чива Сом в Тайланд.

• Кичури в „Ники Кларк“, които ще ми ги направи лично Ники Кларк.

• Обувки. Много, ама много, безкрайно много обувки.

• И нова кола, за да не ми се налага да ходя пеша с новите обувки.

• Сребърен астън мартин „Ванкуиш“, същата кола като на Бонд.

• Може и едно от малките минита кабриолет, когато ходя в Италия за обувки, за да се връткам с него по тесните улички.

Сама.

В този момент усещам колко съм самотна.

— А-хм. — Някой прочиства гърлото си и прекъсва мислите ми, а аз чак сега забелязвам, че зад мен се е събрала опашка.

— Извинете, няма да се бавя. Просто си харчех милионите — шегувам се аз и очаквам поне един от опашката да се усмихне. Вместо това забелязвам киселите им изражения.

— Хайде, мърдай — чувам да мърмори някой. — Няма да те чакаме цял ден, я.

Бързо надрасквам последните две цифри и тръгвам към щанда.

Госпожа Пател ме чака.

— Значи си решила, че днес си късметлийка.

Колебая се. Застанала съм на щанда й в осем и половина сутринта, под студената флуоресцентна лампа и всичко, което си представях, ми се струва безкрайно далечно. Снощи бях сигурна, че не става въпрос за съвпадение. Англия спечели защото…

Защо, Хедър? Защото ти си пожела да отбележат победния гол ли?

Неочаквано съзнавам, че съм смешна. Разбира се, че става въпрос за съвпадение, глупачке!

Касовият апарат избръмчава и изплюва бележка.

— Може би — отвръщам аз и се опитвам да избегна погледа на госпожа Пател. В този момент виждам заглавието на първата страница на „Дейли мейл“. „Англия сътвори магия.“

Стомахът ми се свива.

— Май да — отвръщам тихо аз и грабвам бележката. С треперещи пръсти я прибирам в портфейла.

За бога, Хедър!

Излизам от магазина, обзета от нервно очакване. Навън е обичайната за началото на деня блъсканица, тротоарите са пълни с народ по къси ръкави, наслаждават се на поредния топъл слънчев ден. Само че аз съм така замаяна, че дори да валеше, нямаше да забележа. Дори да падаха жаби от небето, пак нямаше да забележа.

Продължавам да вървя, свела поглед, и в ума ми се лутат милиони въпроси. Думи като „невъзможно“, „абсурд“ и „удивително“ сами си проправят път в мислите ми и се опитват да водят своя война. От една страна, здраво стъпилата на земята аз, зная, че има логично обяснение. От друга, онази моя страна, която ме кара да чета хороскопи и ме спира да минавам под стълби, не може да не изпадне в унес след всичко, което се случи.

Тръгвам покрай канала. Това е едно от любимите ми места в града. Красиво е като на пощенска картичка и никога не ми омръзва да гледам тесните лодки и да чета странните им имена: „Морските нозе на Мерлин“, „Буря в чаша вода“, „Лавандулова русалка“, и да се питам какво би било да живееш на лодка в центъра на Лондон. Да вървят по дяволите лодките, ами желанията? Прекъсва ме познатият глас в главата ми.

Стряскам се и поглеждам напред към кошниците с цветя на лодките, увиснали като разноцветни петна. Колко са красиви. Ами всички дребни неща, които си пожелавам, без дори да съзнавам?

Страхотни са собствениците на онази лодка. Как са се сетили да използват гумените ботуши вместо саксии? Присвивам очи към палубата, където са ги наредили. Отглеждат и слънчоглед, който е избуял поне метър и осемдесет. Засенчвам очи с ръка. Слънцето наистина е ярко. Де да имах очила. Това са те, дребните подсъзнателни желания, които са част от ежедневието на всеки.

Направо не знам какво ми става днес. Мислите ми се лутат. Натъпквам ръце в джобовете и какво откривам? Я чакай. Напипвам нещо пластмасово. Не е възможно… Сигурна съм, че ги оставих вкъщи. Изваждам очилата. Ами какво ще стане, ако желанията ми престанат да се сбъдват?

С треперещи пръсти си ги слагам и светът придобива меден оттенък. Поемам си дълбоко дъх и се опитвам да се успокоя, но не се получава. Това е смешно. Не успявам да се съсредоточа. Трябва да пийна кафе. Ами ако наистина се сбъдва всичко, което си пожелая?

За бога, млъкни!

Забелязвам малко кафене и обръщам гръб на канала. След като напоследък съм отслабнала, спокойно мога да похапна кроасан с шоколад. Дали да не си купя кроасан с бадеми. В този момент забелязвам, че на фасадата на една от къщите е издигнато скеле. Сърцето ми се свива. Това означава само едно.