Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— За гримьорната ли говорите? Театър ли ще гледаме? — пита тя с писклив гласец и доста префърцунен акцент, който човек трудно би предположил, че съществува, също като икономите и сандвичите с краставички. — Защо съм останала с впечатление, че идваме на сватба…

Двамата с Брайън минаваме по безупречно поддържаната ливада и наблюдаваме възцарилия се хаос. Озадачени тълпи, облечени строго официално, се отправят към бялата тента, която трябваше да бъде за приема, и им подават бинокли за опера, с които да наблюдават езическата церемония, която ще се проведе в гората.

Прескачаме някакви камъни и тръгваме към малкото сечище, където виждаме сватбарите и…

— Мама му стара — измърморва Брайън.

Пред нас е жена в дълга алена роба, понесла нещо като вълшебна пръчица. Не се шегувам. Накрая има сребърна звезда.

— Аз ще водя церемонията.

Тя е поне на седемдесет, с бяла коса до кръста. Ако Дъмбълдор от „Хари Потър“ имаше сестра близначка, това щеше да е тя.

— Ъъъ… здрасти. Много ми е приятно да се запознаем — казвам аз и й подавам ръка. На врата й виси огромен чан на сребърна верига.

— Той ще прогони старото и ще възвести идването на новото — заявява тържествено тя, когато забелязва, че съм го зяпнала. След това впива ясносините си очи в мен и добавя: — В кръга на пречистването няма място за суеверия и безвкусни талисмани, Хедър.

Тя знае името ми! Подигравателното ми отношение изчезва на мига.

— Откъде… — започвам аз.

— Бихте ли се подредили в кръг — прекъсва ме тя.

Какви бяха тези приказки за суеверия и безвкусни талисмани? Да не би да говореше за щастливото ми цветенце? По навик пъхвам ръка в джоба, макар да знам, че не е вътре и опипвам внимателно хастара. Откривам дупка! В хастара на сако от „Марк Джейкъбс“! Обзема ме възмущение. Това сако ми струваше почти триста лири! Усещам паника, когато напипвам нещо меко. Та това е пиренът на късмета.

Усещам как пръстите ми изтръпват, все едно ме е ударил ток. Пак се появи. Стисвам го с всички сили, решена в никакъв случай да не го губя отново. Трябва да се отърва от него завинаги.

— Говоря на всички.

— Ами снимките? — прошепвам на Брайън, който искрено се забавлява.

— Снимките ще нарушат светостта на кръга — отвръща тя. — Застанете рамо до рамо в кръг и да започваме.

Отстъпвам крачка назад.

— Аз ще почакам отстрани.

— Всички до един — повтаря строго тя.

Покорно заставам до Брайън, жената грабва метла и започва да мете в посока, обратна на часовника.

Сред гостите се понася кикот, някои не могат да повярват на очите си, скептичното им отношение е неприкрито, а други нетърпеливо чакат да разберат какво следва.

— Ама тя какво прави? — питат боязливо някои от събралите си.

— Прави кръг на пречистване — отвръща компетентно жена на средна възраст. Не е изненада, че е в ластичен пъстър клин.

— Започваме сватбата с благословия. Събрали сме се днес тук за единението на Даниел и Шарлът…

През следващите няколко минути Даниел и Шарлът казват клетвите си, разменят пръстени и макар че не е за вярване, докато наблюдавам как Даниел целува булката, аз чувствам… абсолютно нищо. Не е съвсем нищо. Изпитвам нещо, но то е към Гейб. Не мога да спра да мисля за него през цялата церемония.

— Нека всички хванат за ръка съседа си, да затворят очи и да се съсредоточат в кръга… в изключителната му сила… в чистотата…

Тая сериозно ли говори? Оглеждам се. Всички са объркани и много смутени освен госпожата с шарения клин, която сграбчва дланите на хората от двете й страни. Постепенно, един по един, хората плахо се протягат към ръцете на съседите си и затварят очи. Накрая аз оставам единствената, която се ослушва, с неудоволствие стискам щастливото цветенце в джоба си и посягам към ръката на Брайън.

И в този момент се случва нещо странно.

Прилича на енергия. На сила. Тази сила се втурва в мен и аз знам, че никога досега не съм изпитвала подобно нещо. Горещ прилив на еуфория стопля цялото ми тяло. Притаявам дъх. В същото време усещам спокойствието, което носят детските приспивни песни. Птиците замлъкват и настъпва странна тишина. Мигът трае цяла вечност. Никой не трепва и не шуква. Гласът на жената запява отново: