Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— Шарлът размисли за церемонията. — Той нервно потрива брадичка.

За пръв път виждам Даниел нервен.

— Не иска традиционна сватба — уточнява той. — Затова решихме да пренесем всичко в горите от другата страна на реката.

Поглеждам го недоумяващо.

— Това е езическа церемония — обяснява той.

— Езическа церемония? — Повтарям аз и го гледам така, сякаш току-що са му поникнали две глави. — Ти?

Той се напряга.

— И какво от това? — пита отбранително той. — Защо да не се оженя на езическа церемония?

— Даниел, та ти мразиш всичко, което не е съобразено с традициите. Ти дори не пиеш чай от лайка — отвръщам аз.

— Защото има гаден вкус.

— Това не е най-важното.

Той ме поглежда за момент, сякаш е готов да започне да спори, ала след миг отпуска примирено рамене.

— Права си, мразя подобни неща.

Кимвам и за момент оставаме двамата, докато накрая аз се привеждам и го целувам по бузата.

— Сбогом, Даниел — прошепвам аз.

— Сбогом, Хедър. — Той се усмихва и аз забелязвам истинско съжаление по лицето му, а след това се обръща и ме бодва искрено съжаление към него. Да, истина е, че разби сърцето ми. Ала животът с лейди Шарлът е наказание за всеки.

Брайън е пред абатството, облегнал се е на вана, пуши и ме чака. Когато чува стъпките ми, се обръща, хвърля цигарата и я настъпва.

— Как мина? — пита тихо той.

Облягам се до него и намествам шапката така, че да засенчва лицето ми.

— Добре — кимам след малко аз, изпълнена с чувство на задоволство. Сякаш през последните седмици съм се носила главоломно по гребена на вълна и сега всичко е приключило. Нещата се подреждат. Всичко е наред, казвам си аз и се опитвам да не мисля за Гейб. — Приключи — заявявам решително аз.

Брайън ми се струва объркан.

— Женски работи — обяснявам аз.

Той ме поглежда сякаш съм извънземно.

— През първите двайсет и пет години от живота си непрекъснато си пожелавах да съм нормален — спомня си той. — Сега вече искрено се радвам, че желанието ми не се сбъдна. — Намества сакото, докато говори. — Мъжете са много по-прями.

— Нима? — сръчквам го в ребрата аз. — Това трябва ли да означава, че двамата с Нийл сте си казали, че сте влюбени?

— Разбира се. — Той избухва в доволен смях, посяга към шапката, оставена върху вана, и я нахлупва. — Тръгваме ли? — пита той с престорено официален глас и подава ръка.

— Ами нещата ни в абатството? Нали трябва да ги пренесем? Там са и светлините, и рефлекторите, и триножниците…

— Булката е измислила нещо ново — спира ме той.

— Знам, ще има езическа церемония на открито…

— Не, иска друг стил фотография.

Отварям уста и бързо след това я затварям.

— Очевидно е гледала нещо, което съм снимал през шейсетте. Последно поиска папарашки снимки. — Не може да скрие задоволството си.

— Искаш да кажеш… — Двамата се усмихваме очаровани. Това ще рече, че няма нужда да се притесняваме за вазелина, за вентилатора, за общите снимки. Трябва ни само една дигитална камера, която ще щрака, когато ние решим, няма да е нужно всичко да е на фокус, може да има и неуспешни снимки.

— Да не говорим, че ще се приберем рано с един тлъст чек в ръка. — Той се провиква доволно, прихваща ме през кръста и се опитва да ме завърти. Казвам, че се опитва, защото е по-нисък от мен, а аз съм доста едро момиче. За малко да се прекатурим. Трябват ни няколко минути да се оправим, като не спираме да се смеем.

И всичко това става на сватбата на бившия ми приятел. Кой да предположи, че ще стане така?

— Заповядай. — Подавам му стария му верен „Никон“. Той сваля шапката и слага фотоапарата на врата си, също както едно време.

— Готова ли си?

Натъпквам филмчета в джобовете и нагласявам периферията на шапката.

— Напълно. — Хващам го за ръката.

След това, както обикновено, започваме да се настройваме. Три… две… едно.

— И така, готови сме. — Брайън се обръща към мен и намига. — Шоуто започва.

— Много се извинявам, сър Ричард, лейди Кенуд, страхувам че само най-близките роднини ще участват в кръга по пречистването. Бихте ли седнали в тентата…

Униформени разпоредители зад абатството се опитват да обяснят промяната в церемонията на петстотинте объркани и много смутени гости, повечето от които са доста възрастни и по принцип объркани и смутени.

— Кръг ли? Какъв кръг? — боботи сър Ричард, стиска бастуна с глава от слонова кост и поглежда от разпоредителя към съпругата си, която е облечена в костюм като от едуардианска драма, обеците й са мънистени, тя е с дълги копринени ръкавици и чадърче.