Христо Пощаков: Откривателите

Барса Навар живееше в красивия Протал, главен град на Ригел ІІ и собствената му немарливост, както и страстта му към хазартни игри бяха го довели до сегашното му положение. Докато все още работеше в един от хотелите на огромния мегаполис, не бе заплащал необходимите осигуровки, текущата му сметка в банката едва креташе. Годините безметежно бяха минавали край собствената му личност, докато един ден се оказа изхвърлен на улицата. С двуседмично изплатено обезщетение в джоба си и без перспективи за бъдещето.

Замаян и объркан бе излязъл пред входа на хотела, после бе замижал под лъчите на яркото местно светило, което продължаваше да грее добре за всички наоколо, но не и за него.

Минималните му спестявания му стигнаха за няколко месеца. През това време се помота из социалните служби, но атестацията му не бе от отличните, за да му осигури нова работа. Беше преминал допустимата възраст за член на екип, тръгнал да усвоява нова колония, а всичките му познания бяха в областта на хотелиерството. Пред него се откриваше твърде неприятната възможност да се обърне към услугите на стационара, това означаваше да остане без телесна същност. Записът на мозъчното му съдържание и генетичният код щяха да очакват с години евентуалната възможност за възкресяване. За да замаже очите на обществото, местната власт провеждаше ежегодна лотария с банката за разуми. Придобили ново тяло, късметлиите отново се връщаха към живот със задължително осигурена работа, но вероятността това да се случи беше едно към десет милиона.

Той имаше и друга възможност — да започне да проси. Осигуряването на такова занимание също не беше лесно. Изискваше се заплащане на лиценз, определяне на район за дейност и деклерация, че ще поддържа приличен външен вид и няма да прекалява с молбите към даващите милостиня. Изглежда и това не го устройваше, понеже предполагаше полагане на прекалено много усилия и вроден талант към тази доста доходна професия.

Този ден бе мрачен като него. След като дълго време се помота из града, Барса влезе в първия попаднал му бар и пое набързо две дози от най-евтината опияняваща газова смес. Не след дълго усети действието й, излезе навън с нетвърди стъпки, после се добра до най-близката спирка на метрото и след половин час успя да стигне до собствената си стая — единственото стабилно нещо, което притежаваше. Поспа няколко часа, но изострените му нерви го накараха да се събуди. Изгледа последната новинарска емисия по холовизията и се замисли над последната чута. Току-що бяха съобщили, че дружеството за защита на пикотеките е отправило апел към всички по-заможни семейства за адаптирането им в тяхната среда. Самите пикотеки представляваха неми човекоподобни същества с миловиден вид и развит интелект. Известни със своята преданност към стопанина си, те бяха докарани от някаква далечна планета и след като се размножиха достатъчно, почти изместиха притежаването на кучета, но някои от тях споделиха и тяхната лоша участ — поради различни причини останаха бездомни. Отличията на тези същества от хората се състояха от ситнолюспестата им златиста кожа, острите като кинжали зъби и размножаването им чрез яйца, които женският индивид измътваше в специална гънка под слабините си. Излюпените малки се хранеха с обикновена храна, имаха добър апетит, порастваха бързо и още по-бързо усвояваха простият език на жестовете, с които пикотеките общуваха помежду си. Впоследствие по-интелигентните представители на тази раса се научаваха да изписват несложни изречения на разпространения навсякъде интергалактически език. Макар и миролюбиви по характер, при най-малкия намек за проява на агресивност към хората, които ги подслоняваха, те се хвърляха яростно да ги защищават.

„Изглежда, че в днешни дни да си пикотек е по-добре, отколкото да киснеш неизвестен брой години в банката на стационара — помисли Барса. — Защо да не се превърна в някой от тях?“

Замисълът му съдържаше голяма доза рационалност, оставаше да състави план за неговата реализация, а това изглеждаше съвсем лесно. Преди няколко години, докато работеше в един от хотелите, той се бе сприятелил с някакъв междупланетен търговец. По-късно, подреждайки вещите му в наетата от него стая, попадна на хипнофиксатор, скрит в двойното дъно на голяма чанта и след като се поколеба известно време го открадна. Този апарат бе строго забранен за употреба на Ригел ІІ и по съвсем разбираеми причини, търговецат си замълча за кражбата, а оттогава Барса се чудеше къде да го употреби.