Христо Пощаков: Откривателите

Хипнофиксаторът не бе подходящ за обири на банки и магазини, тъй като дневният им паричен оборот се извършваше по сметка, а охранителните им системи не се влияеха от внушен образ и бързо обезвредяваха евентуалния нарушител на установените норми. Апаратът можеше да се използува за някоя евтина любовна авантюра, но и без него, жените в Протал нито липсваха, нито бяха особено недостъпни. Най-сетне неговото конкретно приложение бе намерено. Оставаше му да заснеме с холокамера първият му попаднал здрав пикотек и след това да вкара образа му в паметта на хипнофиксатора. После трябваше да го закрепи някъде по дрехите си, да го включи в действие и да реализира мимикрията си.

На следващият ден Барса осъществи замисленото и известно време вървя по улиците, за да се наслади от получения ефект. Бързо се убеди, че апаратът работи перфектно и усилията му се насочиха към детайлното изучаване на жестовете на пикотеките. Не мина и седмица и вече беше готов да осъществи окончателния си замисъл.

Тази сутрин изглеждаше многообещаваща. Небето бе с нежен виолетов оттенък, слънцето грееше приветливо и многобройните минувачи не му обръщаха внимание. Той се спря на стотина метра от входа на дружеството за защита на пикотеките, окачи хипнофиксатора на колана си и нагласи скалата му на максимална мощност. В очите на срещаните хора отново изглеждаше като копие на заснетия другорасов индивид, а нарушаването на закона му доставяше удоволствие.

— Как се казваш? Можеш ли да си напишеш името? — попита го пищната блондинка в скромно обзаведения офис. — Учудващо е, че си се сетил да дойдеш при нас.

„Аз Нарди, търси господар“ — написа Барса с възможно най-разкривени букви.

— Кита, ела да видиш на какъв интелегентен екземпляр сме попаднали! — извика блондинката към колежката си. — Изчакай малко, Нарди. Мисля, че имам нещо подходящо за тебе. Сега ще се поровя в оперативната памет на регистратора.

Докато тя боравеше със сензорите на таблото пред нея, стройната й колежка се доближи до него и започна да го разглежда с любопитство. Отначало той се почувства като животно в клетка, след това му мина успокоителната мисъл, че трябва да привиква към новата си роля.

— Открих! — възкликна по едно време русокосата. — Уважаемият Наставар Гавах търси пикотек с висок коефициент на интелигентност, а при нас се появи такъв. Сарен Гавах се занимава с търсене на нови светове за колонизация и е добре осигурен материално. Сигурно ще вземе Нарди, за да поддържа дома му по време на многобройните му отсъствия. Сега ще се опитам да се свържа с него. Ето, успях.

След проведения кратък разговор, тя се обърна към Барса:

— Имаш късмет, Нарди. Настаняването ти е уредено и до петнайсетина минути, уважаемият Наставар ще дойде да те вземе.

Мнимият пикотек седна на посоченото му място и със затаен дъх продължи да следи развоя на събитията.

Човекът, който се появи в помещението притежаваше внушителна, атлетична фигура. От обраслото му с черна и гъста брада лице го пронизваха сиви очи с метален отблясък. Загорялата му кожа говореше за многобройни срещи с различни слънца. Мъжът застана пред него, огледа го внимателно, после протегна великодушно ръка, за да бъде близнат от Барса и погледът му се отмести към тънкият пластмасов лист върху прозрачния плот на бюрото на блондинката.

— Да речем, че ставаш на работа, Нарди — произнесе той басово. Но няма да ти бъде много лесно, ще трябва да си изкарваш прехраната, като другите преди тебе. Не крия, че се нуждая от точно такъв начетен пикотек и вече съм новият ти господар. Винаги съм мразел дърдорковците и с такива от твоята раса съм се чувствувал добре. Ще получаваш всичко необходимо и остана ли доволен, ще ти намеря и женска. Сега да тръгваме, а на вас благодаря за сполучливия избор — сбогува се той с двете красавици, които ги изпратиха с доволни усмивки.

Домът на сарен Наставар Гавах се оказа разкошно обзаведен. В предният му двор имаше лехи с цветя, обкръжени от добре подстригана декоративна растителност. В задния се намираха плувен басейн и хангар, през прозорците на който се забелязваха контурите на дисковиден космически кораб от среден клас. След като разведе Барса навсякъде, Наставар се завърна с него в къщата и му посочи едно от самонагаждащите се кресла в централния салон.

— Доволен ли си от видяното, мой човек? — попита. — Не си човек, но така ще се обръщам към тебе.

Барса кимна утвърдително.

— Бързо схващаш, така те харесвам. Ще се грижиш за градината и домакинството, ще правиш покупки и ще приготвяш храната ми. Ето ти този прибор, за да се справяш с техниката в кухнята, тъй като нейното оборудване се подчинява само на устни команди. Ще процедираш така: изписваш нужните думи на дисплея, докосваш този сензор и уредът високо ги изговаря. Чрез него ще разговаряш и с мене. Съветвам те да запаметяваш предварително по-дългите изречения — записваш ги и докосваш това нещо. Разбра ли? Давай да видим как ще се оправиш.

Читать дальше