Христо Пощаков: Откривателите

По повърхността на следващата открита планета вилнееха пясъчни бури, а още по-следващата бе окована от вечни ледове. След още двайсетина други неподходящи намериха една, която даваше някакви надежди. Изглеждаше подходяща за заселване. По повърхността й не се разхождаха едри и разумни хищници, микроскопичните организми не бяха развили вредни навици.

— Най-сетне със сигурност заработихме добро заплащане — доволено произнесе Наставар след първата им разходка из околността. — Събитието заслужава да бъде полято, понякога съм се връщал без нищо. Приберем ли се у дома, цял месец ще си почиваме. Ще си търсим нежни половинки, а аз ще играя и на „триста и едно“, в реда на нещата е.

„Това е за предпочитане“ — помисли Барса доволен от приключването на рисковата работа. Но все пак да откриваш нови светове бе по-увлекателно, отколкото да дебнеш добър бакшиш в хотелите. Той извади от домакинския шкаф бутилка с алкохол и я отвори.

— Всъщност не е зле да прегледаме още някоя друга планета — разсъди по някое време господарят му. — Така или иначе, вече сме започнали, освен това ни върви. Най-доброто е, когато направените разходи се оправдават с голяма печалба — дълбокомислено продължи той и отпи голяма глътка от бутилката. — Не разсъждавам ли правилно?

— Сарен Гавах винаги правилно мисли — написа/каза Барса.

— Така те искам. Вземи, пийни си и ти.

Късметът вероятно ги преследваше, защото твърде скоро откриха следващата „годна“ планета, която изглеждаше дори по-подходяща от предишната. При задължителните няколко обиколки около нея, уредите на паницата засякоха богати рудни находища, изобилие на вода и годна за обитаване атмосфера. Липсваха признаци на разумна дейност, по-голяма част от материците й бяха покрити с гъсти гори, оставаше само да установят дали из тях се скитат опасни животински видове.

Привършили със стандартните процедури, съпътствуващи приземяването и попрегърбени от тежкия товар на оръжията, те излязоха извън кораба. Подметките на ботите им потракваха по здравата камениста почва.

— Петстотин метра до близката гора, осемнадесет градуса температура по целзий и никакви гадове — отбеляза Наставар. — Прилича на добро начало, да продължаваме нататък.

Полумракът, който ги обгради между високите, подобни на борове дървета, не беше от най-приятните. Наоколо витаеше странна и напрегната тишина. Барса се влачеше след шефа си и по едно време започна страхливо да се обръща. Минутите се изнизваха бавно, не се усещаше полъх на вятър, преместил клонка, нито шум от движение на животни и птици.

— Тази гора започва да ми лази по нервите. И при тебе ли е така, мой човек? — попита сарен Гавах по някое време и сам си отговори: — Дори да е така, длъжни сме да разберем какво се крие в нея.

Полумракът пред Барса започна да се сгъстява и се превърна в черно кълбо, чиято повърхност леко потрепваше.

— Хей, ти, лъжецо! Накъде си се запътил? — попита някой Барса, а въпросът директно прозвуча в мозъка му. — Защо имитираш това, което не представляваш? — продължи непознатият вътрешен глас. Нещастен мързеливец, измамил си господаря си и ще си получиш заслуженото.

"Дали разговарям със себе си? Възможно ли е да полудявам? — запита се фалшивият пикотек, после настъхна от ужас. Бяха попаднали на едно от най-страшните създания във вселената, наречено мнемоничен смукач. Беше научил за тях от търговеца в хотела, от когото бе откраднал хипнофиксатора. Веднъж настанили се на някоя планета, тези ужасни същества унищожаваха всичко живо, обитаващо повърхността й, като парализираха нервната му система и способността му за мислене. Единственото по-положително, което си спомни, бе че тези безтелесни твари не действуваха мигновено, а обичаха да се погаврят с разумните видове. Следователно му оставаше съвсем малко време.

Той усети огромна умора, като че ли нещо стягаше съзнанието му в неумолим обръч. Като в просъница забеляза падналия пред него Наставар, след това инстинктивно посегна към колана си, откачи от халката му малък кръгъл предмет и с последно усилие го запрати във вътрешността на черното кълбо. Беше ентропийна граната, предназначена за употреба само в извънредни ситуации.

„Ооо, измами ме!“ — простена гласът в съзнанието му, последвана от звук като от спукан балон и полумракът пред него възвърна предишния си вид. Въпреки настъпилия жесток студ, той се затича към шефа си, подхвана го под мишниците и го повлече назад. Падналите по земята изсъхнали дървесни игли помагаха при влаченето на тежкото тяло, но в даден момент Барса почувства, че се намира на края на силите си. За щастие след още няколко минути достигна до открито пространство, а Наставар неочаквано се размърда.