Христо Пощаков - Откривателите

— Къде се намирам, по дяволите! — изруга той и се изправи. — Какво беше това чудо, мой човек?

— Тук мнемонични смукачи, един от тях нападнал нас двамата — написа/рече слугата му.

— За втори път ме спасяващ. Никога досега не съм имал вземане-даване с такъв умен пикотек. Да пукна, ако не удвоя бъдещата ти сметка в банката. Давай по-бързо да изчезваме, докато отново не сме срещнали подобна гадина.

Във вътрешността на кораба, Барса сериозно се замисли за собственото си бъдеще. Наставар Гавах бе свикнал с опасната си професия и перспективата да остави костите си в някое вонящо блато или мрачна гора изглежда не го впечатляваше. Същевременно чувството на страх в мнимия пикотек се смесваше с радостта от победата над едно от най-отвратителните същества в космоса. Той се колебаеше между тези две настроения и вземането на някакво решение не му се удаваше. Реши да го направи след завръщането им на Ригел ІІ.

Упоритостта, опитът и твърдоглавието на сарен Гавах бяха пословични. Тези две качества му помогнаха да открие нова планета, която също притежаваше качества за заселване. По- голямата й част беше покрита от океани, всред които бяха разпръснати огромни по площ острови. Климатът в по-голямата й част можеше да се определи като субтропически, растителността върху сушата беше буйна и липсваха пустини.

Местността, в която се приземиха бе покрита с високи и гъсти храсти, между които пробягваха дребни животинки. Във висините прелитаха ята от птици, светилото в чистото небе грееше не по-лошо от това на родната им планета. Околността бе покрита с красивите цветове на непознати растения, по които пъплеха множество насекоми. Обзорната панорама изглеждаше достатъчно красива.

— Отново уцелихме десятката — установи Наставар и го обхвана идилично настроение.

Той се наведе, откъсна някакво цвете и го помириса с видимо удоволствие. Вниманието му бе привлечено от друго, може би още по-красиво, после от трето, отстоящо на няколко крачки по-нататък. В ръцете му започваше да се оформя пищен букет и постепенно се отдалечаваше от кораба. Поведението му не изглеждаше много типично за един закален в премеждията откривател на нови светове.

„Сигурно някоя жена му е изпила акъла“ — предположи Барса без да престава да го следи с поглед. И при едно от поредните навеждания на шефа му, иззад храста зад него се появиха няколко голи фигури. Появата им щеше да бъде приятна, ако в горните им крайници не се намираха къси копия, насочени към широкия му гръб.

— Пази се! — неволно изрева той и веднага осъзна, че с мимикрията му безвъзвратно е свършено.

Реакцията на неговия господар бе мигновена. Смъртоносните стрелички на игления му касетъчен деструктор се разпръснаха ветрилообразно, впиха се в телата на нападателите, след това се взривиха и ги превърнаха в каша от плът и кости. Захвърлил букета, Наставар се затича обратно. Докато се той се приближаваше приближаваше към него, предалия себе си пикотек почувства силен удар, който го повали на земята. Падайки, усети как над главата му изсвистя нов сноп от деструкторни иглички и с периферното си зрение успя да забележи паднали и бягащи фигури, които се изпокриха в околните храсталаци.

— Проклети аборигени, и тук ударихме на камък — едва не проплака сарен Гавах и започна да изригва възможните най-груби ругатни. — Ама ти, мой човек, наистина си човек. Защо бяха нужни цирковите ти изпълнения?

Барса Навар огледа смачканият от хвърленото копие хипнофиксатор, който висеше като дрипа на колана му и се сети, че ако попадението беше някъде другаде, щеше да изглежда като патица, нанизана на шиш. Не му оставаше нищо друго, освен да въздъхне с облекчение и да се впусне в закъснели обяснения. С превъплощението му вече беше свършено.

— Какво ти е истинското име? — благосклонно го запита Наставар, след като той приключи с обясненията. — Да ти призная, този път и двамата си помогнахме, но като че ли резултатът е три на едно в твоя полза. Установих, че съвсем не си глупав, дори в истинскиа си вид ми изглеждаш по-приятно. Повече не ми трябват пикотеци, такъв като тебе ми е достатъчен. Вече си наумих нещо, но не зная дали сега да ти го предложа. Да се връщаме в паницата, за този рейд направихме, каквото направихме. Резултатът е задоволителен.

Докато разтоварваха багажа си, Барса го погледна изпитателно и попита:

— Какво искаше да ми казваш?

Бившият му господар постави едно от оръжията на определеното му място, почеса се по тила и рече: