Христо Пощаков - Обсебеният

Они заплати за услугата, сбогува се и донякъде обнадежден излезе на улицата.

Още същата вечер презавери обратния си полет и след два дни вече се намираше на Минерва.

Фтах не се оказа по-различен на външен вид от роднината си, освен че не изглеждаше толкова сънлив. Канторката му бе горе-долу със същите размери, той го прие учтиво и веднага го изслуша.

— Смятам, че ще разреша проблема ти — авторитетно обобщи той. — Но за доведем работата до успешен край има една предпоставка: трябва да спазим часът на срещата. Сега си намери място за спане, огледай местния зоопарк, направи екскурзия до близките планини и гледай да се разтовариш от неприятните мисли. През това време ще поддържаш връзка с мене, нямаш друг избор. Аз от своя страна веднага ще се заема с уточняване на часовите разлики между Врагхт и Минерва. Ще се свържа с хиперпространствения терминал на местната обсерватория.

Они се съобрази с предписанията му, разнообрази живота си и спомените за понесените наказания донякъде избледняха. Трийсет минути преди часът на срещата, той вече се намираше в канторката на катрака и наблюдаваше странните му приготовления. Фтах беше разпръснал по плота на бюрото си някакви изсушени растения, после извади от близкия шкаф кристално кълбо и го постави всред тях.

— Сядай тука! — нареди той на клиента си и му подаде стъклена пръчка, която завършваше с ярко светещо топче. — Няма да мърдаш от мястото си, докато аз не ти кажа! През това време ще се съсредоточаваш в светлината на топчето.

Завършил с приготовленията, Фтах включи светлофилтрите на прозореца, седна зад бюрото си и се втренчи в прозрачната сфера. В настъпилия палумрак устните му беззвучно помръдваха.

Най сетне съдбовният час настъпи. Не мина много време и Они почувства страхотният натиск в главата си. След това му се стори, че дочува слаб писък и острата болка изчезна.

— Готов си, успях да те спася! — възкликна радостно Фтах. — Вече не можеш да бъдеш обсебван от информационната гадина, защото тя вече не съществува.

— Как го постигна?

— Успях да примамя информационен вампир и той го изсмука. Информационните садисти са любимата му храна.

— Безкрайно съм благодарен! — каза прочувствено спасеният готвач.

— Няма защо, дано да не ти се наложи отново да ми ползуваш услугите.

След като Они се сбогува с него, вече се чувствуваше нов човек.

— Приятен път и радостни сънища — изпрати го Фтах с най-доброто катракианско пожелание.

След приключването на полета до Земята, Они Раман побърза да се прибере в собственото си жилище. Нищо не се бе променило, душата му беше отпусната и денят изглеждаше някакси по-различен. От това приповдигнато състояние го извади мелодичният тон на информатора. Нещо трепна в душата му и погледът му се втренчи в екранното пространство на апарата, където се мъдреше злокобен надпис: „Утре в десет и трийсет часа ще те чакам на ъгъла на сто и петнайсета и седемдесета улица. Бъди точен. Y.“

Отначало очите му не искаха да повярват на видяното, после усети, че го обхваща ужас. Той беше обсебен от друг информационен садист. Отново обзет от гняв и безпомощност, отчаяно се зае да потърси изход от създаденото положение. Този път главата му сама го заболя от върховното напрежение, решението на новата ситуация изглеждаше твърде мъгляво. Спестяванията му бяха съвсем изтъняли, какво можеше да направи?

След като мислите му дълго се въртяха в затворен кръг, Они най-сетне се добра до нещо по-съществено. Застана пред информатора и поръча хиперпространствена връзка с Ртах. Самият той беше казал да го потърси, ако това се наложи и това беше станало.

— Кой се обажда? — попита сънливо катракът и панически уплашеният човек се впусна в обяснения.

— Ще ти дам един много ценен съвет — рече Ртах след като го изслуша. — И то безплатно. Ако ме послушаш, повече няма да ти се налага да ме будиш посред нощ. Изглежда че информационните садисти копират действията си един от друг и след като „Х“ веднъж се е лепнал за тебе, след него следва „Y“, после пристига „Ж“ и така нататък, ако предишният не е успял да те довърши. Отивай утре на срещата, след това продавай всичко, което притежаваш, Заминавай за Минерва и си намери жилище в близост до Фтах. На тази планета също има работа за готвачи, а след някоя друга година е вероятно сам да се научиш да се оправяш с положението си. Бъдещето ми подсказва, че все някога ще успееш. Желая ти приятен път и радостни сънища!