Христо Пощаков - Обсебеният

Той продължаваше да крачи и пътьом разглеждаше витрини на магазини, реклами на нощни заведения, ателиета за цветни татуировки и какво ли не още, предназначено да прибере парите на временните птици с цветни ризи, пристигнали да ги похарчат.

Докато се занимаваше с околната обстановка, така и не разбра кога пристигна на мястото на срещата. Изчака известно време, но никой не се насочи към него. Постоя още малко и накрая реши, че някой познат се е пошегувал с него. Всъщност бе глупаво да повярва на съмнителна покана, означена с инициал.

Обратният път до дома му премина в същото нехайно и забавено темпо. Установи, че мотаенето по улиците е доста интересно занимание, а липсата на задължения — нещо съвсем приятно. До краят на безделничеството му оставаха още четиридесет и четири дни — достатъчен период за всякакви приятни начинания.

Информаторът в жилището му го посрещна с дразнещ окото, мигащ надпис: „Закъсня на срещата с пет минути, със същото време ще бъдеш наказан. Х.“ Още не бе успял да се учуди на съобщението, когато мозъкът му сякаш се сви от безмилостен натиск. В екранното пространство пред него се появи нов надпис: „Да не се повтаря!“.

Они доби усещането, че светът се сгромолясва върху него, непоносимата болка, която изпитваше го накара да се разкрещи. Секундите върху дисплея на гривната му сякаш застиваха, но все пак успя да издържи. След това задъхан, в положението на малтретирано куче, започна да възвръща нормалното си състояние.

Беше преживял нещо страшно. Успя да се домъкне до хладилника, извади кутия бира, отвори я и я изпи на един дъх. Посегна към втора и когато се обърна, установи с ужас, че в информатора се е появил нов надпис: "Утре, в шестнайсет часа местно време, среща във фоайето на „Централ банк“ в Сидней. Бъди точен, в противен случай знаеш какво ще последва. Х."

Сидней се намираше в Австралия, доста далече от Хаваите. Уплашен от възможността за следващо наказание, нещастният готвач се отпрови към станалия вече неприятен апарат, осведоми се за разписанието на трансконтиненталните полети и си запази място в една от совалките, която имаше междинно кацане на неговия остров, а тя отново излиташе след около час. Не предпочете далечно директно прехвърляне, защото бе по-скъпо и предполагаше известни рискове. След още няколко часа краката му стъпиха върху твърдата повърхност на острова-континент. Веднага свери гривната си с локалното време, оказа се, че полетът му е спестил няколко часа. Първото нещо, което направи, бе да наеме стая в хотел, да се настани в нея и да се опита да подреди мислите си, които непрекъснато се въртяха около тайнствената среща на следващия ден.

Информаторът в стаята го уведоми за площадка за прехвърляне, която се намираше възможно най-близко до търсената банка и Они запамети координатите й в гривната си. Нямаше намерение да излиза навън, изгледа няколко развлекателни програми и реши, че е време за лягане.

На следващия ден той се отправи към банката с достатъчен аванс от време, което според него му гарантираше пристигане в определения час на срещата, дори малко по-рано. След направеното прехвърляне сви в първата пряка вляво, после във втората вдясно…и по-нататъшното му придвижване се оказа невъзможно. Улицата, на която попадна бе преградена от полицаи и пожарникари, а от една от сградите й излизаше дим и пламъци. Да продължи по-нататък бе невъзможно, а за да стигне до банката трябваше да заобиколи цяло каре от улици. Усети, че изтръпва от неприятно предчувствие и изпратен от недоумяващите погледи на зяпачите се затича с всички сили към пряката, която току-що беше подминал.

Они влезе запъхтян във фоайето на банката, беше изпотен и раздърпан. После застана в средата му и започна да оглежда насядалите по околните фотьойли хора. Кой ли от тях беше мистериозния „Х“, който му бе причинил по неизвестен начин такава болка? За какво ли искаше толкова да се срещне с него на другият край на света? Никой не му обърна внимание, нито се доближи до него.

Голямото светлинно табло на стената срещу него премигна няколко пъти, за да му привлече вниманието и върху него се появи съобщение с едри букви: „Отново закъсняхте, господин Раман, десет минути са нетипични за вашите навици. Ще бъдете наказан НЕЗАБАВНО! Х.“

Болката, която потопи в мрак съзнанието му бе толкова нетърпима, че той се строполи на пода и тялото му се загърчи в конвулсии. В полусъница успя да забележи, че около него се струпват някакви хора.