Христо Пощаков: Обсебеният

Они побесня от яд, неизвестното лице направо се подиграваше с него. Информационната справка показа, че Врагхт е планета от звездна система в съседна галактика, кипук е основното седалище на тамошните разумни амебовидни, а нирта е отделение за извършване на религиозни тайнства, до които се допуска нищожна част от местното население, считана за богоизбрана.

Подигравката с него добиваше чудовищни размери, далече извън рамките на нормалното. Човечеството не разполагаше с редовен транспорт до тази планета, а дори той да беше наличен, стойността на превоза нямаше да бъде по джоба му. Освен това какво би станало, ако „Х“ отново го излъже? Но ако не съобщаваше истинските си цели в тази жестока игра, оставаше НАКАЗАНИЕТО. Някакво вътрешно чувство му подсказваше, че неизвестният ще продължи да го измъчва.

Гневът бушуваше в него, съпроводен от чувство на безизходица и Они крачеше нервно из хотелската стая, без да си намери място. Накрая реши да излезе навън, защото се задушаваше от безпомощност и не след дълго осъзна, че крачи по една от уличките, започваща от площада.

Безцелното му придвижване из града като че ли го поуспокои и той започна да се вглежда в обемните табели, които подминаваше, това действие допълнително го разсейваше. Бръснарница, адвокат, психоаналитик, хранителни стоки, брокери, погребално бюро, антиквариат, облекло. Начинът им на представяне изглеждаше доста старомоден. Увлечен в разглеждане на надписите, той подмина някаква невзрачна табела, но после смисълът й достигна до съзнанието му и някакво вътрешно предчувствие го накара да се върне. Тя гласеше:"Ясновидство, предсказване на бъдещето и душевна диагностика".

Они влезе в полутъмното помещение и успя да различи фигурата на дребничък катрак, който подвил сивата си опашка между долните си крайници, седеше полуизлегнат в хидравличното си кресло. Изглеждаше като изпаднал летаргия. Ноктестите му ръце бяха скръстени на гърдите, които равномерно се повдигаха. Беше облечен с късичък червен халат, на голата му глава се мъдреше странна шапчица.

„Дали да го събудя или да изчакам навън?“ — помисли изпадналия в беда готвач и се отдаде на размишления за катраците. Открити преди хиляди години, тези същества бяха станали неизменни спътници на човечеството. По природа бяха изключително тактични и не дразнеха никого. Слабата им размножителна способност се компенсираше с учудващо дълголетие. Високата им интелигентност бързо ги бе издигнала в обществото на хората, между тях имаше твърде известни навигатори, лекари, физици и едри търговци. Те упражняваха и други престижни, понякога странни професии. Основното им духовно качество се изразяваше в пословичната им честност — на всеки от тях можеше да се има пълно доверие. Желанието на Они да установи контакт със задрямалия надделя.

— Извинете — каза той, после се изкашля и го събуди.

Катракът отвори огромните си зелени очи и го изгледа пронизително.

— Бих искал да споделя с вас моето положение, не зная дали сте в състояние да помогнете…- смутолеви изпадналият в беда човек.

— Няма нужда от много приказки, вече съм наясно. Лошо, много лошо. Попаднали сте на пачи яйца. Може би за в бъдеще ще се оправите, но е възможно и да не стане. Крайният изход зависи от доста фактори.

— Кой е този „Х“? Какво все пак ме очаква?

— „Х“ е някой и същевременно никой, но и при двете положения е много опасен. Ако не се отървете от него ви очаква мъчителна и жестока смърт. Досега нямах представа, че изроди като него са се добрали до Земята.

— Не разбрах нищо.

— Шилото, което си купил, нямаше да ти помогне. Имаш си работа с изключително гадно създание, което периодично те обсебва — премина на „ти“ катракът. — През останалото време смуче енергия от претесненията, които ти създава. Питаш ме кой е той и донякъде ме затрудняваш с отговора. Бих го нарекъл информационен садист от призрачен тип, по принцип представлява полева структура. Той и неговите себеподобни са се появили в познатия ни космос преди милиони години. Създадени са от извратена машинна цивилизация, която векове е воювала с няколко хуманоидини. Накрая тя била унищожена, но дяволските й изобретения до ден днешен витаят из световното пространство.

— Не ми казахте какво трябва да направя, за да се спася. Дайте ми съвет, виждам, че не сгреших като влязох при вас.

— Ще се опитам да помогна, макар че както казах крайният резултат зависи от много фактори и може би най-вече от тебе. На връщане към Земята няма да минеш през Мана, а ще направиш прекачване на Минерва. Подай си гривната, ще запаметя адреса на мой близък роднина. Казва се Фтах, живее близо до космодрума и лесно ще го откриеш. Ако и той не успее да ти помогне, поне ще свършиш дните си на родна земя. Не се ли освободиш от информационното чудовище, спукана ти е работата. Накрая то ще изсмуче всичката ти жизнена енергия. Сега вземи гривната, готов си. Ако събитията се развият благоприятно, сигурен съм, че отново ще ме потърсиш. Името ми е Ртах, лесно се запомня.