Христо Пощаков - Обсебеният

Когато се опомни, разбра, че се намира в болница. Лежеше на нещо твърдо и неудобно, мислите му се движехе бавно, усещаше в себе си непривична отпуснатост и сънливост. Успя да се надигне, стана от неприятното легло, добра се до близкия информатор и го включи. Почти веднага пред него се появи лицето на непознат човек, който му се усмихваше.

— Къде се намирам? — попита Они.

— В една от градските болници. Предполагам, че вече сте се наспали.

— Какво ми беше?

— Точен въпрос, без адекватен отговор. Изследванията показаха, че сте напълно здрав. Бяхте изпаднал в някаква неизвестна криза, сега се чувствате добре и можем да се разделим с вас. Дрехите ви се намират в гардеробчето в ъгъла на стаята, здравната ви застраховка се оказа в ред. Довиждане, изходът от сградата се намира в края на коридора, етажът е приземен.

— Само още един въпрос. Няма ли да ми обясните какво се е случило с мене?

— Вероятен спазъм на мозъчни съдове. Получавали ли сте такъв пристъп и дръг път?

— Да, само веднъж.

— Тогава всичко е наред. За всеки случай, през следващите няколко седмици вземайте леки успокоителни, няма какво повече да добавя.

Хотелската стая изглеждаше мрачна и неуютна, чуждият град го потискаше. Той си взе душ, почувства се донякъде освежен и тръгна към информатора с намерение да си резервира място в обратен полет. Не го беше докоснал, когато в осветеното пространство на екрана му се появи нов омразен надпис: „Следващата среща е на централния площад в Аниса, в осемнайсет часа местно време. Ако закъснееш, вече знаеш последствията. Точно след седем дни! Х.“

Каква среща, каква Аниса, каква столица? Они отново усети, че настръхва, непознатият го манипулираше както си иска, но вече бе убеден в неумолимостта му по отношение на наказанията.

Последвалата справка му изясни, че поканата се отнася за среща на една от сравнително скоро колонизираните планети, която се движеше в орбита около двойна звездна система. Дотам беше възможно да се стигне чрез два междинни полета — с прекачване на АРКТУР ІІ и на Мана. Сумата за заплащане на отиването и връщането му почти поглъщаше спестяванията му.

Сломеният готвач се замисли. Обратният път до Хаваите губеше смисъл, трябваше да направи всичко възможно, за да избегне НАКАЗАНИЕТО. Нямаше с кого да сподели сполетялото го нещастие, а дори да го направеше, всеки би го сметнал за луд.

Безизходицата, в която беше изпаднал го мачкаше, но същевременно пораждаше в него и люта омраза. В съзнанието му се завъртя една единствена отмъстителна мисъл: ако все пак се срещнеше с проклетия „Х“, щеше да го убие. Безкомпромисно и на всяка цена.

Полетите в космоса в условия на транспреходи завършиха успешно. По време на транзитния си престой на двете междинни планети, той дори не обърна внимание на местната им екзотика. Компанията от търговски пътници, с която беше пътувал, го бе изнервила допълнително. Всички те бяха изявени досадници, които го бяха дразнили с дебелашките си шеги и плоските си вицове.

На Аниса, в едноименната й столица, той се настани в хотел разположен на централния градски площад, което изключваше възможността да закъснее за срещата. След това се бе поразходил из града и от някакво забутано магазинче беше купил шило с плоска дръжка, в чиято сърцевина се намираше кондензатор с мощен заряд. Така че ако при удар острието не прободеше сърцето на противника, електрическото изпразване със сигурност го довършваше. Такова подло оръжие отдавна бе забранено по централните планети и можеше да се намери само по най-периферните, където всъщност бе и открито. Они продължаваше да държи на взетото решение. Да се срещне с „Х“, изненадващо да го наръга с шилото и без да е оставил някакви по-видими белези, да го подмине. Евентуалните възможни последствия от постъпката му не го интересуваха, още по-малко го интересуваше начинът, по който гаднато копеле успяваше да налага наказанията си.

Седмият ден дойде. Пет минути преди уреченият по местното време час, той се намираше на площада и кръвожадно се взираше в околните минувачи. Същевременно непрекъснато поглеждаше гривната на ръката си с явни признаци на нетърпение. Минутите се сменяха в напрегнато очакване. Пет десет, петнайсет…

След половин час разочарован се върна в хотела и първата му работа при влизането в наетата стая бе да погледне към информатора. Очакванията му се сбъднаха, поредният омразен надпис отново се появи: „Този път аз не пристигнах на срещата. Следващата е в кипука на Врагхт, нирта отделение. След четиринайсет дни по същото време. Бъди точен, ако не искаш да съжаляваш защо си се родил. Х.“