Христо Пощаков - Търсачи на съкровища

Старият двуместен космолет изплува от подпространството и обгорелият му корпус се разтърси като излязло от вода куче. Дължеше се на мигновената реакция на бордовата защита, която енергично се справяше с опасните стълкновения в неизвестната зона. Единствените пасажери — Коли Блесууд и Стен Хоукинс не бяха особено изненадани. Дългата им практика не веднъж бе поднасяла подобни сюрпризи, но това с нищо не подобряваше собственото им положение. Еластичните колани намаляваха техните страдания, ала непрекъснатите сътресения ги караха да се чувствуват като беззащитни паяци, предприели пътешествие по сепаратор към каменотрошачка. Усещанията им почти съответствуваха на околната действителност: намираха се в забранен за навигация сектор от космоса, зает от огромен прахов облак, из който се скитаха безброй метеорити. Животът им зависеше от прецизните действия на автоматичната навигация, корабния анихилатор и добрата воля на случая.

Изглежда смъртта вече бе обиколила тези прашни места, но скуката и алергичните сърбежи я бяха прогонили завинаги. Това предположение донякъде обясни края на мъките им: след няколко часова борба атаките спряха.

Коли изпъшка облекчено и обърна глава към монитора, на който се бе появило бледо слънце. Гледката го накара да забрави доскорошните премеждия и да се провикне зарадвано:

— Да пукна, ако няма планетна система!

— Прав си — потвърди Стен, — данните от контролера го доказват.

— Астрономически пресен облак в кълбовидна Галактика, натъпкана със звезди! Непокътнати планети, консервирани като в камера за дълбоко замразяване! Представяш ли си? Планети — гробища, които очакват не други, а нас. И имам предчувствието, че една от тях се намира около това мижаво светило, възможно е да е тази прашинка. Коригирай курса към нея! — нареди с патос на новоизпечен пророк.

Стен извади от джоба си плоска кутийка и пръстите му пробягаха по сенсорите за дистанционен контрол. Невзрачното слънце запълзя по монитора, за да отстъпи място на малка точица, станала видима, благодарение на оптичната система на кораба. По дисплея на системата за анализ запълзя информация.

— Кислород, гравитация близка до земната! — възкликна Коли. — Подарък на съдбата, момче! Е, малко студеничко, но се свиква. Познаваме и по-мразовити места.

— Няма страшно! — потвърди момчето, все още запазило мускулеста фигура, но попрехвърлило петдесетте.

Космолетът докосна ледената повърхност и се обви в пара. Съдружниците се освободиха от коланите и се заеха да проучват забавения видеозапис, направен по време на приземяването. Отне им доста време, ала накрая останаха възнаградени. На фона на еднообразната белезникава пустош се забелязваха почти слети с релефа на местността геометрични очертания.

— Предчувствието не те излъга! — възкликна Стен разтреперан. — Да не повярваш на очите си, намира се съвсем наблизо!

— Несъмнено е мъртъв град — рече Коли надуто и лицето му грейна от задоволство. — Който тръгне с мене, далече стига. Хайде, размърдай се!

Те трескаво облякоха защитните комбинезони, изгълтаха по няколко тонизиращи таблетки и се спуснаха в трюма. Не мина много време и двуместния вседеход ги понесе по хлъзгавия терен на планетата. Индикаторът за външна температура показваше –45°С, но в кабината беше приятно топло. С тихо хрущене, машината ги доближаваше до целта.

Пред тях се изправиха призрачни, обвити в ледена броня постройки — синкави в бледата светлина на угасващия ден.

Стен изключи двигателя и припряно се обърна към касата с инструменти. Извади дисковия фрезер, постави го на коленете си, след това протегна ръка и освободи от гнездото му закрепения за стената стоманен лост. Въоръжен с тях, нетърпеливо отвори люка и се измъкна от вседехода. Коли неловко го последва, като внимаваше да не удари окачената на рамото си видеокамера. Тънкият ръб на плахото слънце ги изгледа учудено и побърза да се скрие зад неясната линия на хоризонта.

Бързо настъпилата тъма ги принуди да включат фаровете на каските си. Конусите светлина се впиха в стената на близката сграда и в полупрозначната маса, която я беше обвила, възникна смътно очертание. Стен пристъпи към него, включи фрезера и сръчно започна да обработва студената твърд. Мощната струя от звънтящи късчета бързо оголи повърхността на каменно перило, напредна към гладък мозаечен под и стигна до двукрила, съвсем земна врата.