Централната част на града, в която се намираше, предлагаше интересни, незабелязани досега неща. Златистият обелиск в далечината, ротондата с декоративно оформени храсти, керамичните фигурки, вградени в настилката на тротоара, пълзящите растения по фасадата на отсрещната сграда и бронзовата врата на входа й, покрита с едва различими, но несъмнено интересни орнаменти. Неясното, после спонтанно желание да ги разгледа по-добре възникна внезапно. За да го осъществи, трябваше само да прекоси улицата.
Той застана пред бронзовата повърхност и се отдаде на съзерцание. Лъчите на слънцето проблясваха по контурите на орнаментите, играеха по полираната повърхност, създаваха причудливи сенки и отражения. Ръцете му неволно се протегнаха и гальовно докоснаха хладния метал, после се дръпнаха като ужилени от воя на алармена инсталация. Острият писък се впи в мозъка му и го накара да побегне. Минувачите се обръщаха, сочеха го на някого, гледаха го като рядко срещано животно. Той бягаше, задъхваше се, силите го напускаха. Не беше изминал и стотина метра, когато силен удар го накара да изгуби съзнание.
Очите му бавно добиваха смислен израз. Размазаното синьо петно под него, се превърна в седалка, а съседното черно — в полицай извърнал глава към прозореца на колата. Стен едва овладя неприличната дума, готова да изскочи от устата му. Беше попаднал в изключително глупава ситуация, а единственият изход от нея бе свързан с наемане на вещ адвокат и плащане на парична гаранция. Добре, че знаеше наизуст гражданският индекс на Коли, щяха да го открият за броени минути. Сигурно осребрил чека на професора, вече се въргаляше върху захабените чаршафи на някой евтин хотел.
Той се помъчи да намести по-удобно белезниците, които се врязваха в китките му, после се сети за последствията от намирането на Коли и прехапа устни.
Това означаваше сигурно участие в поредна съмнителна експедиция.
© 1994 Христо Пощаков
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1096]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47