Христо Пощаков: Кутията на Пандора

Застинал в неизменната си поза, фараонът повдигна жезъла си и даде знак на стражата да пропусне пратеника. В залата припряно влезе тъмнокож нубиец, доближи се до трона и се просна на пода. Беше личният вестоносец на Нахубад, един от прославените военачалници в царството. По тялото му блестяха ситни капчици пот, лицето му издаваше прекомерна умора. С лек жест Фараонът го подкани да стане и пое от ръцете му навитият на руло папирус. Разчупи печата му, разгъна го и се зачете в него. Постепенно по каменното му лице се появи израз на удивление.

— Намерете главния жрец — нареди той на слугите, скупчени в дъното на залата. — Знаете къде да го търсите, веднага да дойде при мене!

Фараонът се замисли и сякаш не забелязваше все още стоящия пред него в приведена поза човек.

— Какво ще заповядате, господарю? — осмели се да го попита по някое време тъмнокожия мъж.

— Отивай да се нахраниш и бъди готов да те повикам отново — прекъсна разсъжденията си фараонът.

Все така приведен, нубиецът отстъпи назад и изчезна от полезрението му.

В тронната зала се появи главният жрец. Направи лек поклон и темето на бръснатата му глава лъсна под слънчевия лъч, преминал през един от горните отвори на огромното помещение. Фараонът го огледа внимателно и го подкани да се доближи. След това му подаде съобщението.

— Прочети какви вести ми изпраща Нахубад — нареди властно. — Ти, най-ученият в царството ми, трябва да намериш обяснение за това, което се е случило.

Докато жрецът четеше, царят на царете с неприкрито злорадство следеше израза на лицето му. По челото на бръснатата глава под трона му се появяваха все повече бръчки.

— Е, Амох, какво ти е мнението? — попита фараонът.

— Ако става дума за гигантско яйце, господарю, такова може да бъде снесено само от птицата Рох. Но досега не съм чувал такива яйца да падат от небето и от тях да се излюпват черни кутии.

— Отговорът ти не е убедителен. Хей, вие, веднага доведете вестоносеца!

В очите на жреца се появи злобно пламъче и той бързо притвори клепачи, за да го прикрие. „Някой ден ще ти видя сметката“ — помисли и лицето му придоби възможно най-благочестивото изражение.

Нубиецът се появи в залата, прикривайки с ръце устата си, която все още дъвчеше нещо. Успя да го преглътне и застина в подобаващия за ранга му поза.

— Ще се върнеш в лагера на Нахубад — заповяда му фараонът. — Ще му предадеш моите поздрави, а Амох ще те придружава. Там, на място, той ще добие повече познания за яйцето на птицата Рох, както и за това, което се е излюпило от него. Вземете със себе си достатъчно камили, роби и войни. И нека лицесияйният Ра ви закриля по пътя.

Фараонът се отпусна на трона си, застина в обичайната си поза и очите му се притвориха. Визитите бяха приключили. Нубиецът и Амох се оттеглиха — единият с благоговение към великия си господар, а другият с гореща ненавист към него, породена от изминалите контакти в миналото.

Когато слънцето се скри зад хоризонта, малък керван, предвождон от нубиеца напусна престолния град и се отправи на югозапад. Не мина много време и стройните силуети на палмите останаха някъде назад, а зеленината под копитата на камилите се стопи в сухия шепот на пясъка. В ясното небе се появиха ярки звезди и ставаше все по-студено. Амох се опита да се намести по-удобно върху богато орнаментираното седло и се опита да заспи. Околната тишина се нарушаваше само от удар на камшик върху гърба на някой роб и леко потракване на оръжие.

Керванът вървя десет дни, понякога слабо променяше посоката си. На няколко пъти се спира в малки оазиси, за да се запаси с храна и да напои камилите. Устните на Амох изпръхнаха, очите му бяха зачервени от досега със ситния като пудра прах, който се носеше от вятъра. На единайсетия ден, пред погледите на уморените пътници се появи зеленина, всред която се виждаха белите петна на шатрите на лагера на Нахубад. Не бяха преполвили разстоянието дотам, когато забелязаха, че към тях тича някакъв човек. С приближаването му, дочуха виковете, които издаваше.

— Нещастие, господарю, голямо нещастие! — крещеше той, познал в бялата камила на Амох пристигането на важна особа. — Небето ни изпрати смърт и безумие, не се приближавайте повече! В лагера има само мъртви и полудели.

— Виждам, че още си жив — отбеляза главният жрец. — На какво се дължи?

— Бях в охраната на лагера, достатъчно далече от ужасния демон.