Христо Пощаков - Кутията на Пандора

Свел глава в знак на почет, Амох се намираше в тронната зала, а всемогъщият владетел го наблюдаваше с обичайната си саркастична усмивка.

— Е, служителю на лъчезарния Ра, какви вести ми носиш? Ти служиш и на останалите богове, затова си толкова умен. Започвай! — ехидно го подкани фараонът.

— Вестите са добри и лоши. С кои да започна?

— С лошите. Добрите са за накрая.

— Вече се знае, че вероятно гигантската птица Рох е снесла яйце, от което се е излюпил демон. Той е убил Нахубад и войската му. Докато пренасях нечистата сила през пустинята и неговите останали роби, и моите измряха. Добрите вести са, че отрядът, с който тръгнах е невредим, камилите са здрави, а демонът се намира в близост до стените на града и е в твоята власт, о велики господарю. Ако пожелаеш, можеш да го видиш.

Фараонът се вгледа в напрегнатия израз на Амох и го озари конкретна догадка. Постепенно тя се превърна в усещане за опасност.

— Демоните, Амох, не са за живите, а за мъртвите. След като си успял да плениш един от тях, ще бъде най-добре да го поставиш в погребалната ми камера. Нека пази тленните ми останки от крадци и нежелани посещения. Знаеш, че вече тя вече е готова.

— За да се добера до нея, ще ми трябват двайсетина роби, царю на царете. Тези, които тръгнаха с мене, вече не са между живите.

— Защото измряха по пътя, докато носеха демона ли? — злорадо попита фараонът. — Както и да е. Вземи колкото са ти необходими. И запомни какво ти казах: злокобното същество ще пази вечното ми убежище.

Изтръпнал от притеснение, главният жрец излезе от тронната зала. Великият владетел наистина бе всемогъщ. Притежаваше шпиони и съгледвачи, отгатваше най-малкото намерение на всеки. Загрижен за бъдещата си съдба, Амох се отправи към собствените си покои. „За да бъдеш и най-вече да останеш фараон, наистина трябва да си много умен“ — разсъждаваше той по пътя. След всяка измината стъпка, недоулетворените му амбиции го напускаха, освобождавайки място на животински страх.

— Поразително! — възкликна доктор Абдул Хамад. — Мислехме, че долината на царете е проверена до сантиметър, а тя ни поднася нова изненада. Отдавна се считаше, че тук всички гробници са или открити, или ограбени, а ето че се натъкнахме на съвсем нова. Умело замаскираният вход е зазидан със същия скален материал и само благодарение на вас Бартън, както и на вашата съвършена техника, ние се изправихме пред нова вълнуваща тайна. Изглежда сме открили погребение на фараон от първа династия, но предстои да го изясним.

Работниците разчистваха останките от камъни, разсипани по пода на входната галерия. През пробития отовор се забелязваше дълъг коридор, прекъснат от стъпала, които водеха надолу и се губеха в мрака на неизвестното. Пред откритието се намираха група от журналисти, които нетърпеливо размахваха диктофони и видеокамери. Скоро в откритата галерия бе вкарано осветление, оказа се, че след първоначалният си вход, тя се увеличава по размери. Беше покрита със стенописи, сякаш направени вчера, а символиката им беше внушителна. Изминалите хилядолетия бяха преминали покрай тях незабелязани.

Доктор Хамид и придружаващите го археолози с благоговение пристъпваха по древните каменни плочи и се любуваха на сцените, изобразени по стените. Живописният тунел ги отведе до масивна, обкована със злато врата. Върху боядисаната й в синьо повърхност личаха редици от йероглифи и докторът бавно прочете първите:

„Този, който обезпокои свещеният покой на фараона, ще бъде обзет от безумие и ще умре“.

Помещението се разтърси от смеха на присъствуващите.

— Прилича на проклятието в гробницата на Тутанкамон — заяви Бартън. — През миналия век то е било обект на доста дискусии. И има причина, защото в продължение на няколко години голяма част от откривателите са измрели, впоследствие същата участ е постигнала и останалите. Оказало се е, че погребалната камера е била заразена с особено устойчив за времето си микроб, който причинявал болест от вида на токсиплазмозата, която водела до летален изход. Съвременната медицина е в състояние да предприеме всички необоходими мерки, но все пак ви съветвам да направим огледа с повишено внимание и да не се допираме до никакъв предмет.

Никой от околните не се вслуша в призива му, вниманието им бе погълнато от действията на доктор Хамад, който действуваше върху простия механизъм за отваряне на древната врата. И тя се отвори. В цялото си величие, под светлината на ярки преносими лампи, пред тях се появи саркофаг, покрит със златни орнаменти. Върху капакът му бе поставен черен продълговат предмет, чиито полирани стени блестяха. Камерата бе изпълнена с прекрасни вещи, тъкани и произведения на изкуството, предназначени да съпътствуват фараона в отвъдния свят. Изглеждаха като току-що произведени.