Христо Пощаков - Кутията на Пандора

— Направи рентгенов анализ! — нареди операторът-

На екрана пред него се появи неясно петно. Материалът бе непроницаем за лъчите.

— Вземи проба от материала! — последва нова заповед.

От десния манипулатор на робота се подаде сверло, което въртейки се, се насочи към гладката повърхност. На екраните в импровизирания наблюдателен пункт избухна ярко сияние. Изскочилият от манипулатора инструмент спря въртенето си и се прибра обратно.

— Продължавай операцията! — извика операторът.

Роботът не реагира. Обърна се и понесе предмета към изхода.

— Престани да се движиш! — последва нова заповед.

Снабдената с точна програма машина продължи пътя си, без да се подчини на командата. Когато излезе от галерията и се насоче към тях,операторът и асистентите му се разбягаха. Роботът постави черната кутия на земята, след това се отправи към временната постройка и с отмерени движения започна да я унищожава. Привършил с безмислената си на пръв поглед дейност се върна обратно, пое предишният си товар и закрачи към пустинята.

Пясъкът равномерно хрустеше под тежките стъпки на металното човекоподобно. След като го забеляза, пилотът на хеликоптера насочи лазерния си прицел към него, с намерение да го унищожи. В същия миг от черната кутия, лежаща върху манипулаторите на робота излезе зелен лъч, който преряза летящата машина на две части, които докато се въртяха из въздуха, избухнаха в пламъци.

В близката военовъздушна база бе дадена бойна тревога. Супер изтребител се издигна вертикално, достигна „таван“ от 14000 метра, направи широк завой, постигна четворна свръхзвукова скорост, засече целта и изстреля две ракети с „умни“ бойни глави, чиито миникомпютри осигуряваха точно попадение. На километър от тялото на робота, ракетите се отклониха и експлодираха някъде в пустинята. Кутията изпусна нов зелен лъч и на около триста километра от нея, пилотът на изтребителя се принуди да катапултира.

Роботът се насочи към енергийната централа на града, който се намираше на двайсетина километра от него, а пътят му пресичаше територията на военната база. Докато там цареше пълно объркване, на комуникационният екран на шефа й възникна лицето на Златински.

— Генерал Садек, незабавно прекратете военните действия. Ще получите заповед от вашия Генерален щаб. Не може да си представите какви нови бедствия ще ни сполетят, ако продължавате с атаките срещу робота. Черната кутия, която пренася е високо организирано, активиращо се устройство, което притежава и изкуствен интелект, създадено от извънземен разум. При всяка степен на заплаха, активацията му нараства адекватно, а с нея и бедите, произтичащи от това. Мисля, че устройството смуче неограничени енергийни запаси директно от вакуума, затова незабавно предприемете евакуация на военната база. Разполагам с пълномощия от вашето правителство, всеки момент ще получите необходимата заповед.

Роботът продължаваше да крачи равномерно, понесъл черната кутия върху манипулаторите си. От време на време тя потрепваше, той отпускаше муталните си крайници и я оставяше да повиси във въздуха. След това отново я поемаше и продължаваше пътя си. Въпреки непонятните му действия, предаването на образа от спътниковите телекамери навяваше мисли за някаква неясна, но твърде опасна бъдеща заплаха.

Той пресече базата без инциденти, после премина по опустялата главна улица на града в съседство, не обърна внимание на енергийната станция и отново закрачи из пустинята.

Златински бе втренчил поглед в екрана пред него и внимателно наблюдаваше придвижването на двете изкуствени същества, намерили странна симбиоза. Изглежда носачът на черната кутия бе препрограмиран. Движението им бе очудващо със своята безмисленост, но може би се подчиняваше на някаква елементарна логика — вероятно зловещият предмет намерен в гробницата очакваше да срещне някаква съпротива.

Пред екраните в залата, намираща се в подземен бункер стояха военни, учени, представител на Генералния секретар на ООН и професор Нойман, известен с трудовете си по модели на нестандартното мислене, като и Златински. По някое време професорът се приближи към представителят ня ЮНЕСКО и каза:

— Около десетина дни се намираме в обстановка на непрекъснато напрежение. Трябва да разбера вашето окончателно мнение. Предположенията ви разтърсиха световната научна общност и смутиха относително стабилното ни общество. Да си призная, и аз първоначално останах изумен. Съгласен съм, че агресивността на намерения в гробницата предмет не подлежи на съмнение, дори и причината на това поведение да се дължи на нас. Въпросът ми е какви действия ще приемем за в бъдеще и как ще се защитим, ако се наложи. Защо продължавате да твърдите, че така наречената „черна кутия“ има извънземен произход?