Христо Пощаков - Кутията на Пандора

— Ще повторя хипотезата си придружена с нужните аргументи. Според мене си имаме работа с извънредно сложен в технологично отношение апарат, който мога да определя като съвършена бойна машина, кой знае как попаднала на Земята. Направена е от неизвестен за нас материал и е в състояние да черпи огромни количества енергия, тук може би имат думата физиците. Това страшно устройство притежава необикновена здравина, изминалите хиляди години не са му причинили външна или вътрешна повреда, нито са навредили на функциите му. Твърдо съм убеден, че черната кутия има извънземен произход. Произвеждането на подобно технологично чудо в древността е невъзможно, трудно е да се помисли за свръхцивилизации, населявали Земята преди познатата ни история. Нека да си представим нещо различно. Например две могъщи свръхразвити общества, заели огромни междузвездни територии, които попадат в конфликт едно с друго и започват да водят война. С течение на времето средствата за взаимното им унищожение стават все по-изтънчени, дори си представям възможност за анихилиране на планети и превръщате на слънца в неутронни джуджета. Доста голяма част от човечеството все още плаща данък на наивната представа за извънземния дядо Коледа, който пристига при нас, недоразвитите и ни носи торби с подаръци, представляващи морални ценности и познания. Възможно е точно обратното. Представете си, че едната от тези две хипотетични свръхцивилизации стига до такава маниакалност в убийствата, че разпръсква като спори в космоса съвършени машини за унищожение, които се активират при някаква минимална заплаха. И тъй като притежават интелект, който им позволява собствена преценка, активацията им нараства съобразно с по-голямата степен на заплаха, което ги подтиква към по-висока степен на адекватни действия. Склонен съм да приема такива машини като свръхинтелигентни, притежаващи хладен и безпощаден интелект. Мога да гадая за финала на такава междузвездна война и дали тя изобщо е приключила. Хипотезата ми е неприятна, но дори в средата на нашия двайсет и първи век, ние все още не сме приключили с конфликтите помежду си. Какво да добавя още? Черната кутия притежава убийствено за човека излъчване, за щастие в определен радиус. Тя е в състояние да препрограмира друг изкуствен интелект и предполагам, че при по-висока степен на заплаха ще придобие самостоятелно движение в пространството, което я прави още по-опасна.

— Имате ли определен план за париране на действията й? — попита професорът.

— Да. Не трябва да й оказваме никаква съпротива, което ще намали степента й на активация. Това ще доведе до липса на агресивни отговори и тя постепенно ще изпадне в състояние на статичност. Тогава ще помислим за новото й погребение, както вече са го направили древните египтяни. В никакъв случай не трябва да допускаме нови човешки жертви.

— Не мислите ли, че по този начин ще се лишим от възможността да изследваме уникален технологичен продукт?

— Казах мнението си. На дадения етап на нашето собствено развитие, подобна идея може да докара само нови беди. Машината-убиец ще бъде погребана, но не и забравена за бъдещите поколения. Може би някой ден учените и военните, ако съществуват дотогава, отново ще решат да извадят творението на Пандора. По принцип, не съм съгласен с вас.

Видимо недоволен, професор Нойман се върна при екрана си, а изражението на лицето му издаваше досада. Замени го представителя на Генералния секретар на ООН.

— Извинете — обърна се той към Златински. — Неволно дочух разговора ви и искам да ви попитам: по какъв начин възнамерявате да преустановите движението на робота?

— По възможно най-примитивния, който ще предотврати евентуална активация на машината за убийства. Разполагаме с достатъчно техника за да изкопаем в пясъците дълга и дълбока траншея — достатъчно далече пред предполагаемия маршрут на робота. Той ще се опита да я заобиколи и ще попадне в някой от предварително направените капани, представляващи замаскирани трапове. Така са постъпвали и първобитните хора при лов на едри диви животни.

Замисълът на Златински бе реализиран. Зад полукръга на дългата няколко километра траншея бяха изровени двайсетина капана. Покриха ги с тънко пластмасово фолио, което бе замаскирано с пясък. Докато се извършваха тези операции, роботът продължаваше да се движи, без да променя посоката си. Въпреки високата херметичност на изкуствените му стави, финият като пудра прах, носен от вятъра, бе успял да проникне във вътрешността им. Движенията му ставаха все по-бавни, класът му на изработка не можеше да се сравнява с този на неговите събратя, работещи в лунните мини. Програмата му, промена от черната кутия не успя да го спаси от попадане в един от капаните. След като се озова на дъното му, зловещата машина, която беше понесъл, известно време се поклащаше над него, после бавно се успокои на нивото на дълбоката яма. Роботът се помъчи да се освободи от затвора си, но краката му още по-дълбоко затънаха в пясъка.