Христо Пощаков - Кродо

— Искате да преустановим изпълнението на програмата? Да тръгнем незабавно?

— Напълно си ме разбрал. Изпитвам страх, който непрекъснато нараства.

Красивото лице на Сандра излъчваше уплаха.

— Прилича на бягство — отвърна Прем.

— Дори и така да е. Настоявам.

Прем усети, че се захласва в образа й, помисли дали скоро ще има нова възможност да бъде в нейната компания. Докато се чудеше какво да й отговори, светна и последния екран. Беше Борис и изглеждаше разтревожен.

— Излезте навън! — заяви той. — Приличате на уплашени зайци, които се крият в дупките си, но това, което ще ви покажа, още повече ще ви стресне. Не е лошо да вземете и оръжие.

След няколко минути, те изпълниха поканата. Борис ги очакваше пред камерата за нулево транспортиране.

— Погледнете натам! — посочи той телекамерата. — Кабелът и е срязан с остър предмет. А сега разгледайте следите по ключалката на силовото табло за енергийно захранване. Някой се е опитвал да го отвори.

Те се погледнаха стъписани. Прем пъхна ръка в джоба си, извади намерения в пещерата предмет и го показа.

— Вижте и това — рече той. — Намерих го преди да открием Бъд.

— По кожата ми лазят мравки — промълви Сандра. — Не сме сами на тази планета и това е още един довод да се махаме по-бързо.

Борис набра кода на ключалката и с леко изщракване, капакът на таблото се отвори. Контролната светлина показваше авариен резерв, главната силова връзка също бе прекъсната.

— Добре да си отидем — най-сетне проговори Бъд. — Но докато не извършим ремонт, няма как да го направим. Контрольорът в центъра едва ли ще забележи повредата, преди да изминат няколко часа. Не можем да се надяваме и на обратно захранване.

— Изводи? — лаконично попита Прем.

— Тук става нещо ужасно! — възкликна Сандра.

— Цивилизовано и същевременно съвсем дивашко — добави Бъд.

— От което изглежда няма да спим — заключи Борис.

„Последното е най-вероятно“ — помисли Прем.

— В ред ли е силовата защита на бунгалата? — попита той.

— При нея единствено няма проблеми. Генераторите са с автономно действие.

— Не ни остава друго, освен да се върнем в тях при непрекъснато включени вътрешни комуникатори.

С посърнали физиономии, те се запътиха към временните си убежища. Прем се излегна в леглото си и се помъчи да се отърси от дневните преживявания. Беше му необходимо да се съсредоточи и да намери изход от създадената ситуация, той беше психологът, от него доста зависеше настроението и социалния климат на групичката от хора.

„Подчини се! — внезапно отново нахлу чуждата мисъл. — Тук съм, съвсем наблизо, ела да ме видиш!“

„Кой си ти? Какво искаш от мен?“

„И ти и останалите да умрете щастливи. След това да отстъпите вашия свят на нас — тези, които ще ви заменят“.

„Кои сте вие по-дяволите и какво си въобразявате?“

„Излез навън, след това ще повикам и другите“.

Анарк, сънищата, подаръкът. „Всеки кродо ще бъде безсилен пред тебе“.

Прем стисна парализатора и отвори вратата на бунгалото. До камерата за нулево транспортиране смътно се забелязваше белезникавото нещо, което бе забелязал зад ствола на доаба. Стори му се, че някъде зад него забелязва още няколко белезникави тела. Доближавайки го успя да различи тънките му сгърчени крайници и уродливата му глава.

„Подчини се, заповядвам ти!“ — нахлу с нова сила чуждата мисъл.

Той различи носовите дупки върху бледото, подобно на череп лице и неистовата злоба, която фосфорицираше в огромните кръгли очи. Втренчи се в тях и стовари волята си в чуждото съзнание.

„Ти ще се подчиниш и ще разкажеш кой вятър те е довял насам!“

Грозното създание пред него сякаш омекна и като пихтия се свлече към земята.

„Аз, аз, аз… — повтаряше то несвързано и се опитваше да се съпротивлява на натиска на Прем. Аз съм Дигалт, вожд на въстаниците от Дегт. Аз ще владея всички светове, аз ще диктувам блясъка на сънищата, аз ще се храня с разумна материя!“

Прем надникна в първия пласт на съзнанието му. Чувство за маниакално величие, наниз от индивиди с противоположен пол, измамна илюзия за величие. Дочу стонове. Втори пласт: пълна хаотичност, объркани морални понятия, халюцинации, предизвикани от опияняващи вещества, хаотични грамади от геометрични фигури, непонятни концепции. Трети: страх, усет за непрекъснат глад, отчаяност, безпомощност, нарушени принципи, безизходност. По-надолу — някаква абсолютна каша.

„Пусни ме, пусни ме! — изстена безобразното създание. — Винаги ще се съобразявам с теб!“