Христо Пощаков - Кродо

Съставът на експедицията се събра на „площада“ пред бунгалата, в близост до камерата за нулеви преходи, поставена от автоматичния разузнавателен кораб, осъществил мигновения достъп до планината. Прем им разказа за посещението и обяви програмата за деня — същият ден беше негов ред да бъде шеф на екипа.

— Кродо — ухили се Бъд след приключване на служебните разговори, — умирам от желание да го видя. А още повече да му направя някоя друга дисекция.

— Не следва да пренебрегваме предупреждението — заяви Прем. — Особено ти, който обичаш да се заплесваш по всяка мравка. Предлагам придвижване в обща група, а не двама по двама, както правехме досега.

— Съгласна съм — присъедини се към него Сандра, а Борис пренебрежително сви рамене.

Прем погледна с благодарност зеленооката красавица и даде знак за потегляне. От предишния ден имаше договореност с Дарк да им демонстрират лов на крутани — гущероподобни бързи същества, чието месо представляваше определен гастрономичен интерес за туземците.

Малобройният екип се настани в скутера на въздушна възглавница, Борис включи турбините и те потеглиха, оставайки под себе си разлюлени вълни от синкава растителност.

Ловът премина успешно и беше заснет в детайли, после двата убити гущера в компанията на водача на ловците се настаниха в машината и успешно пристигнаха до туземното селище, за обща радост на населението му, а Сандра бе възнаградена с последвалите ритуални танци, съпътствуващи „готвенето“ на месото на гущерите, накиснато в сока на лимоноподобни плодове. Танците се изпълняваха предимно от мъжката част на населението. Стройните тела проблясваха под лъчите на слабото слънце, хрипливите подвиквания, отсечения ритъм на стъпките и плавните движения на ръцете създаваха чувство за неповторима екзотика.

Увлечен в гледката, Прем отначало не забеляза изчезването на ксенобиолога, което не беше за първи път. За специалиста по извънземна психология не бе трудно да отгатне причината — тя сигурно беше елементарна. Някакъв нов вид летяща жаба би бил достатъчен повод за Бъд, за да забрави всичко наоколо и да хукне след нея, той бе регистрирал подобни прояви и по време на предишни експедиции.

Прем се опита да установи връзка по ръчния комуникатор, но опитите му останаха напразни. Шестото му чувство подсказваше нова неприятност и с всеки изминат миг безпокойството му се усилваше. Същевременно церемонията продължаваше и дотолкова, доколкото бе успял да вникне в местните обичаи, прекъсването й изглеждаше неуместно.

Измина около час. Неколкократните опити за установяване на връзка останаха безуспешни, тревогата му нарастваше. Той дръпна Сандра и Борис настрана и ги извади от състоянието им на захласнатост.

— Къде да го търсим, по дяволите? — повиши тон Борис и погледна околния гъсталак. — Заврял се е някъде, за да ни развали удоволствието и изобщо не забелязва индикаторът за повикване на ръката си.

— Налага се да го открием — настоя Прем. — Ако не беше тази церемония, трябваше да го направим доста по-рано.

— Планетата е регистрирана като безопасна — възпротиви се Сандра. — Едва ли друг път ще имаме възможност да видим подобно зрелище!

— Край на дискусиите — заяви шефът на групата, — излишно е да спорим. Неприятно ми е, но ще прекратим тържеството. Нуждаем се от помощта на туземците, не познаваме местността.

Червеният гигант бе застанал в зенита си, когато няколко колони аборигени се изгубиха сред просеките в мрачните дебри на огромните дървета. Прем избра водачеството на Дарк, Сандра и Борис се включиха към други групи. И тримата поддържаха непрекъсната връзка.

Богатият опит на Дарк му помогна пръв да открие следите на Бъд. Скупчени около него, спътниците му приведени продължиха да се взират в подробностите на терена и бавно започнаха да напредват по станалата наклонена местност. За Прем процесът на търсенето изглеждаше непонятен и непривичен. Изтънченият му усет не бе в състояние да долови разликата между клонка, полегнала от тежестта на някакъв плод и такава, стъпкана от човешки крак, но после намерила сили да се поизправи. Той се движеше след групата, с неудоволствие разбрал, че му е присъдена ролята на пасивен наблюдател.

Скоро излязоха на открито пространство, на стотина метра пред тях се издигаше скалист скат, в който природата бе изрязала доста отвори. В настроението на туземците настъпи промяна, в забързаната им реч се долавяше думата „кордо“. Късите копия в ръцете им се повдигнаха, стъпката им стана дебнеща и предпазлива.