Христо Пощаков - Кродо

Прем се вгледа в котешките зеници, стори му се, че стават все по-огромни. Разговорното устройство мълчеше, но в съзнанието му отчетливо отекваше гласът на Анарк:

— Пострадалият е изпаднал в трети под-сън, необходимо е да го изведем от него и да се върнем към втория, а после да преминем към първоначалния, едва тогава ще можем да го събудим. Това е тайнствената сила на кродо — хипноза, в която заспиваш, а после сънуваш, че заспиваш, отново и отново, докато умреш. Разбра ли? Сън в сън, от който няма излизане, а действията на всички сънища се пазят в заспалото му съзнание. Необходим ни е техния разбор, ключовата точка на всяко тяхно начало, причинило развитието на събитията в тях и това е строго индивидуално за всяка личност. Ти трябва да я определяш, заедно да го измъкваме от дълбочината на съзнанието, в която е попаднал — нещо като движение на действието в обратен ред. Съсредоточи се, аз съм в тебе и в него, започваме!

Прем потъна в необикновен свят. Еротично усещане, Маги, топлина на човешко тяло, холовизор и приятна обстановка, изпращане на станция за нулево транспортиране, Маги липсва сред изпращачите, ключов образ Маги. Стоп! Маги, неудовлетворена мечта. „Добре го направи, продължаваме към втория сън, предизвиках разпадане на веригата“ — прошепна гласът на Анарк.

Топка, отборът на „Червените дяволи“ от колежа, гол, овации, незадоволена амбиция за център нападател, стоп! „Изключително добре, преминаваме към началния!“

Птерактодон, други ципокрили животни, планетата Федрос, професор Дикси сразен, Институт, асистенство, отново незадоволена амбиция, стоп! „Чудесно, стигнахме до началото, вече можеш да починеш!“

Той отново се върна при себе си, застанал в полумрака на помещението. Беше шокиран, изумен, с напълно променено отношение към тези, които само до преди няколко минути наричаше туземци. Котешкото лице срещу него бе възвърнало нормалните си размери и излъчваше спокойна мъдрост. Бъд се размърда на нара, след това изпъшка и отвори очи. Учудено огледа двамата около себе си и попита:

— Къде съм? Какво е станало с мен?

Едва сега Прем изтри с длан потта от челото си.

— Успяхме да те спасим — лаконично отвърна той. — Може би дължиш обяснение? — попита с недоволен сарказъм. — Защо се отдели от групата? Какво се случи с тебе?

— Да си призная, не помня много — честно отвърна Бъд. — Забелязах интересен ципокрил, преследвах го, стигнах до някакви пещери, после ми се приспа. Това е всичко.

В светлата рамка на входа се появиха Борис и Сандра. Прем даде знак да го почакат отвън и се обърна към Анарк:

— Приеми благодарностите ми, пазителю на сънища. Не разбрах как успя да го постигнеш.

— И ти имаш същите възможности, дори по-големи от моите, но още не си успял да ги осъзнаеш. За в бъдеще, всеки кродо ще бъде безсилен пред тебе и това е подаръка, който получи.

— Разкажи ми нещо за тях. Какво представляват?

— Това ще научиш сам, моите сведения са бедни. Зная, че са се появили по времето на баща ми и не са тукашни. Опитали се напълно да ни изтребят, но не успели, научили сме се да се защитаваме. И все пак някой от нас продължава да става тяхна жертва, не всички притежават моите умения. Те са грозни, разумни и лоши твари, не напразно ги наричат зли духове. И могат да въздействуват само там, където съществува разум. Едно кродо е бавно и неумело, безпомощно да улови и най-дребната животинка. Не е в състояние да подчини нищо друго, освен някой от нас. Това е всичко, което знам, добре, че по волята на великия Диск, те са малко на брой.

— Още веднъж ти благодаря — рече Прем и се обърна към Бъд: — Ставай и излизай навън! Изнеси разговорното устройство!

Бъд изпълни нареждането и го последва с виновно изражение на лицето. Наведе глава преминавайки край Сандра и Борис и се запъти към скутера.

Обратният път до лагера премина в мълчание. Всички някак си инстиктивно бързо се вмъкнаха в бунгалата си, сякаш в търсене на защита от неведомата опасност. Атлас VII вече ги подтискаше и погледите им неволно се насочваха към камерата за нулево транспортиране.

Лицето на Бъд първо се появи върху един от екраните на вътрешния комуникатор в спалното помещение на Прем.

— Извинявай! — каза той. — Получи се извънредно глупаво.

— Не ти е за първи път.

— Възможно е да не съм прав, но не желая да оставам повече тук.

— Утре ще решим, ще гласуваме.

На съседния екран се появи Сандра.

— Може би също трябва да се извиня, но бях включила общата връзка и чух разговора ви. И аз настоявам да си отиваме.