Христо Пощаков - Никога не е късно за нови беди

Когато Джордж Гартфилд разкопа празното място зад стария плевник, изля основата и започна да строи пирамидата, съседът по ферма — Робърт Хоукинс, реши, че е откачил. Наистина, наоколо говореха за тлъста сума, спечелена от Голямата земеделска лотария, но изразходването й за такова начинание изглеждаше налудничаво. Независимо от общото мнение, строителството на пирамидата напредваше с отлични темпове. Наетите работници сваляха и поставяха кофражни платна, бетоновозите пристигаха по строго разписание, помпата приемаше товара им и сумтеше, а дългият й хобот го изсипваше в приготвените кубични форми. След двайсетина дни пирамидата започна да се оформя, Робърт Хоукинс не издържа на любопитството си и реши да научи повече.

Джордж Гартфилд беше един от старите му приятели, с когото напоследък се виждаше рядко. Това бе прекрасен повод да се настани в стария си „Форд“, да го подкара, и не след дълго да го паркира пред къщата му.

За негово учудване, не дочу обичайния бесен лай на проклетия пес, прочут с невероятната си злоба. „Трябва да се е случило нещо“ — помисли Робърт и натисна клаксона на колата. Изчака малко, навън нищо не се променяше, накрая се престраши и излезе. Откъм ъгъла на спретнатата постройка вече се задаваше Джордж — носеше работно облекло и беше обул гумени ботуши. Засмяното му квадратно лице не издаваше в него нито самотен вдовец, нито изоставен от децата си човек, не пожелал да се раздели с фермата. Вдървената му походка подсказваше за старост и артритни болки; някак си неприлично напомняше, че Джордж вече не е онова момче, с което Робърт тичаше през полето.

— Здрасти, Боб! — поздрави той. — Не съм те виждал отдавна, а не живееш много далече.

— Виновни са бъбреците, Джорджи. Можеш да добавиш колит, гастрит, язва, телевизия и вечно мърмореща жена. Все болести на възрастта и цивилизацията. Разбрах, че правиш нещо и реших да намина. Говорят за някаква пирамида.

— Аха, клюкарите оттатък са разпространили новината. Не „някаква“ пирамида, а точно копие на Хеопсовата — умалено, но достатъчно внушително.

— И за какво ти е?

— Реших да увековеча фермата и паметта на Дъдси. Горкият, вече два месеца лежи балсамиран във фризера в кухнята.

— За кой Дъдси става дума?! — попита Боб с недоумение.

— За кучето ми, естествено — виждал си го. Умря от старост, съжалявам, че не изпохапа всички онези!

Джордж ядосано махна с ръка по посока на съседите, после придърпа Роберт към себе си, за да направи място на бетоновоза, който завиваше към широко отворената двукрила врата.

— За всеки случай, паркирай колата по-назад — продължи той. — После ще ти покажа строежа.

Приятелят му изпълни съвета, след минута двамата крачеха към стария плевник.

— Това начинание сигурно струва много пари — подхвърли по пътя Боб.

— Не е възможно да не си подочул за печалбата от лотарията. Басирам се, че отсрещните клюкари са те уведомили! А моите синковци няма да видят и цент от нея — пирамидата ще изсмуче всичко.

Те спряха пред бетонната грамада, достигнала десетина метра височина и Робърт Хоукинс усети неволно възхищение от строителния размах на Джордж.

— Ще се издигне още толкова, дори малко повече — поясни той с гордост. — Сега се втвърдява погребалната камера — централната, ако разбираш от пирамиди. Утре ще махнем кофража и тържествено ще положим в нея тялото на бедния Дъдси. Изготвил съм му специален саркофаг, от истински мрамор. Мислих да облицовам с него и пирамидата, ала излиза невероятно скъпо. Ще се задоволя с обикновен варовик, разбира се по-дебело нарязан. След два месеца считай работата за свършена — такъв е срокът на договора.

— Знаеш ли, Джорджи? Неудобно ми е да ти го съобщя, но някои тук те мислят за смахнат.

— Онези ли отрепки имаш предвид?Въшливите койоти, които през целия ми живот искаха да отмъкнат земята ми? Приготвил съм им изненада и ще ти кажа под секрет: преди да ме посетиш отново, обезателно предупреди по телефона! Защото този път съм поръчал две кучета — гарантирано зли, обучени от реномирана фирма-доставчик. И те ще се разхождат свободно, нали разбираш? Няма да закачат работниците и тебе, но преди това трябва да получат инструкции. Едва ли някога ще достигнат нивото на Дъдси, ала какво да правя? Човек понякога е принуден да се задоволява с наличните възможности. Колкото до смахнатостта, сигурно и приближените на фараона Хеопс са го смятали за смахнат, а пирамидата му е надживяла хилядолетията.