Христо Пощаков - Никога не е късно за нови беди

— Изглежда си се повредил, Джорджи! Искрено ти съчувствувам!

— Какво попита преди малко? — продължи приятелят му, без да обръща внимание на забележката. — На кого е пречила моята пирамида, нали? А следващият логичен въпрос е: защо е пречила? И ще ти кажа защо. Защото е била пътен знак, поставен неправилно. Не ме гледай с такива очи! Ако такава пирамида е способна да заостря бръснарски ножчета и да предпазва храна от разваляне, защо да не послужи за пътен знак? Не за нашите пътища — за техните. Не за нашите измерения, а за междузвездните. Както споменах, материалът е без значение, но по-дълговечният е за предпочитане. Хеопсовата пирамида е служила хиляди години без нужда от подмяна и още служи, моята също ще изкара доста време. Премахнали са я, защото е дублирала вече поставен пътен знак.

— Съвсем престанах да те разбирам — промърмори Боб недоволно, — направо ми поду главата! Какво общо има Хеопсовата пирамида с пътните знаци?

— Много общо, но трябва да се напънеш да си го представиш. Например, тя може да бъде поставена в началото на пространствен коридор в някое друго измерение и да речем, да означава „еднопосочно движение“. А аз я копирам и я поставям от другата страна на коридора, например преди знака „забранено влизането“. Какво според тебе ще се получи, ако този пространствен коридор е нещо като улица за междузвездните превозни средства?

— Неприятна работа. Вероятно непрекъснати катастрофи!

— Точно това си помислих. Спомняш ли си как ме пробождаше сърцето, когато гледах сиянията? Едва сега разбирам, че съм имал за какво да се притеснявам!

— Изглежда евтино сме отървали кожите си. А ако бяха потърсили отговорност?

— Невъзможно е да търсят отговорност от представители на по-слабо развита цивилизация, която е годна да изработва пътни знаци, но не и самостоятелно да ги поставя на определените за целта места. Равносилно е да потърсиш отговорност от котка, изяла канарчето на съседа. Аз от своя страна съм готов частично да се реабилитирам, поне малко да компенсирам загубите от направената грешка.

— По какъв начин?

— Смятам да поставя допълнително осветление в някой от пространствените коридори, да речем в този, който със сигурност минава през моята ферма — присъствието на птицеглавите го доказа.

— Как ще го осъществиш?

— Прочетох за свойствата на тетраедъра. Стигнах до убеждението, че един четиридесетметров ще бъде достатъчен. Парите ми свършиха, но ако продам по-голямата част от земята си и организираме подписка…

— Ти си луд, Джорджи! Напълно луд! — прекъсна го Боб. — Откъде си сигурен, че тетраедърът ще послужи за допълнително осветление? А ако се случат по-страшни неща и те отново се появят? Знаеш ли колко котки са избити, защото са се пристрастили към ядене на пилета?

— Усещам го, въпрос на интуиция. И книгата е съвсем професионално написана!

— Слушай какво ще ти кажа: — предупреди Робърт сериозно изплашен — ако започнеш такова начинание, не ти, а аз ще продам фермата и земите си. Ще изчезна оттук и край на приятелството!

— Каква пирамида беше! — отнесено промълви Джордж. — Голяма и бяла, същинска красавица! Но тетраедър с подобен размер също ще изглежда внушително!

— Замълчи! — изкрещя Робърт и ядосан си тръгна.

През следващите седмици престана да търси приятеля си, Сара бе извънредно доволна. Но една сутрин телефонът иззвъня.

— Боб, ти ли си? — прозвуча пределно познат глас.

— Какво стана? Отказа ли се? — попита Робърт с надежда.

— Не, скъпи. Но стигнах до извода, че същата работа може да свърши и тороид с по-малки размери. По-икономично е, двайсетина метра ще бъдат достатъчни. Ще струва много по-евтино, освен това…

Робърт Хоукинс хлопна слушалката и прибледнялото му лице се извърна към недоумяващата съпруга.

— Стягай багажа, Сара! — заяви нервно. — Още днес ще заминем далече оттук!

© 1992 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1076]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47