Христо Пощаков - Никога не е късно за нови беди

Макар да не претендирам за такава слава, заедно с Дъдси заслужаваме поне част от нея. Бъди сигурен, Боб: ще довтасат репортери и телевизия, ще се домъкнат и моите синковци. Ще зяпат хилядите долари, въплътени в здрав бетон, ще им се плаче от мъка и завист. Наистина, ако пирамидата изцяло беше от камък, щеше да бъде по-натурална, но щеше да струва много повече. Въпреки че бетонът, направен с висококачествен цимент, не е за пренебрегване. Ако в древния Египет са разполагали с него, сигурно са щели да изградят много по-внушителни неща, а сега туристите са принудени да се задоволяват с направеното по техните възможности.

Робърт Хоукинс слушаше удивен. В съзнанието му почти надделяваше мнението, че Джордж Гартфилд е по-скоро велик, отколкото смахнат.

— Идвай по-често, Боб! — каза той на сбогуване. — От цялата околна измет понасям единствено теб — добрия приятел. И не забравяй да предупредиш по телефона!

Изминаха няколко седмици, после месец. Робърт свикна да посещава Джордж, както в доброто старо време, а възстановения навик предизвика късната ревност на жена му Сара. След всяко посещение отношенията им укрепваха, постепенно Боб прие грандиозното дело като свое собствено и всячески се стараеше да парира злите езици. Новите кучета на Джордж вече се отнасяха към него с нужното уважение.

Към края на втория месец се появиха първите журналисти, но Джордж категорично заяви, че преди окончателното завършване на строежа, няма да ги допусне до себе си. Изглежда заявлението му разпали вродената нахалност на това племе, защото след няколко дни кучетата изпохапаха телевизионен оператор, след още няколко, двама репортери останаха с нещо, което трудно можеше да се нарече панталони.

Внушителното тяло на пирамидата могъщо стоеше върху здравата си основа, то вече се виждаше от няколко мили. Пътуващите по близката аутострада също го забелязваха и учудено извръщаха глави. Дъдси отдавна лежеше погребан във вътрешността му, върхът беше издигнат, а в непосредствена близост, тежки камиони разтоварваха нарязан на плочи варовик.

В началото на третия месец, внушителния строеж бе завършен.

Откриването стана по правилата — съвсем тържествено. Джордж се беше смилил над съседи и репортери; предвидливо завързал кучетата, приветливо посрещаше пъстрия народ, който се изсипваше от спрелите пред входа коли. Беше облякъл нов костюм, потеше се в него, но сияеше като слънце. По някое време пристигнаха синовете му и той си смени физиономията.

— Видя ли? Казвах ти, че ще се домъкнат — сподели мрачно с Боб, който почервенял от смущение, току-що бе дал първото в живота си интервю. — Сега ще започнат да ми досаждат и ще се наложи да ги изгоня — продължи той гневно, — познавам кътните им зъби! Моля те, забавлявай гостите, докато се оправя с тях!

Робърт се отдалечи с чувството на втора по важност фигура, а синовете на Джордж се приближиха към него с каменни физиономии. Робърт продължи да ги следи с крайчеца на окото си, забеляза кратката буйна препирня и видя гърбовете им да се отдалечават към входа. Позна ги и тримата: Майкъл, Бен, Джим. Като малки Джордж ги водеше на гости у тях, но още тогава се оплакваше от неприличното им държание. Видимо доволен, той вече се бе насочил към него.

— Бързо се отървах от тях — заяви кратко. — Време е да отидем при пирамидата и да отворим шампанското.

Свечеряваше се. Джордж включи приготвените рефлектори с петстотин ватови лампи и бялата грамада тържествено изплува от тъмата. Звукът от отварянето на шампанското съвпадна със странно небесно явление, което лумна на небосвода и се стопи в овациите на присъствуващите. Джордж се отказа от речи и тръгна да разлива бутилката.

— Видя ли знамението? Не беше от добрите — обърна се той към Робърт, докато пълнеше чашата му. — Едва ли всички го забелязаха.

— Глупости, сигурно падна метеор. Нещо типично за края на Август.

— Не, Боб, не беше метеор. Светлината бе много по-силна. Да ти призная, за миг ми се сви сърцето, получих мрачно усещане за вина.

— Хайде, стига! Да пием за твоя велик ден, Джорджи!

— Дано да е така — въздъхна приятелят му и се обърна към репортерите, но вече не се усмихваше.

Всяко чудо за три дни, горе-долу толкова продължиха коментариите около пирамидата, после интересът към нея заглъхна, изместен от нови събития. Все пак, тя бе вписана като местна забележителност и от време на време, откъм аутострадата завиваха коли, любопитните им пътници обикаляха къщата на Джордж, разлайваха кучетата и си заминаваха. Понякога заварваха двамата приятели заети с игра на шах, на предната веранда, насочваха към тях телеобективи и снимаха. Джордж и Робърт донякъде бяха свикнали с положението да бъдеш известен и почти не им обръщаха внимание.

Читать дальше