Христо Пощаков - Никога не е късно за нови беди

— Какво можехме да направим?!

— Поне да бяхме изстреляли по един куршум, съвестта ни щеше да бъде чиста! А ако се бяха уплашили?

— Не е много за вярване, за предпочитане е да проверим всичко на място. Чувал съм за масови халюцинации, възможно е двамата да сме жертва на нещо такова. Пирамидата беше погълнала повече от три хиляди тона цимент, трудно е да повярваш, че току-така ще изчезне! Фундаментната плоча над пясъчната възглавница бе два метра дебела, прибави вода, баластра, арматурно желязо! Всичко това тежеше над десетина хиляди тона, такава кражба е несравнимо по-тежка за изпълнение от кражба на бейзболна топка!

Те се върнаха при оградата. Робърт отново се запъхтя при преодоляването на телта, в замяна на това, остатъкът от пътя до къщата на Джордж бе преминат значително по-комфортно.

Не се чуваше кучешки лай, тишината изглеждаше подозрителна. Все още изтръпнали от невероятното преживяване, старците извадиха оръжията и бавно продължиха към плевника. По едно време лъчът на фенерчето освети тялото на куче — изглеждаше потънало в непробуден сън. Коремът му равномерно се повдигаше, ушите и очите не реагираха. Въпреки повишеното внимание, по-нататък не се случи нищо особено, накрая се спряха пред внушителен квадратен ров, чиито стени изглеждаха отрязани като с нож. Без съмнение беше първоначалния изкоп на пирамидата.

— Вярно е, наистина е открадната — унило установи Джордж. — Но защо го направиха! Защо ми отнеха радостта на творец?!

Той беше съвсем съсипан от неоспоримия факт, а Робърт се чудеше как да го утеши. След вложено красноречие и няколко уговорки, успя да го убеди да се приберат в къщата. Остатъкът от нощта прекараха в спорове и догадки.

Новината за изчезването на пирамидата се разпространи бързо — като отровна змия, предназначена да ухапе. Разказаната от Джордж истина за събитието подсили отровата й, направи го жалък и го превърна в обект на подигравки. Изглеждаше странно, но никой не искаше да повярва! Мълвата твърдеше, че пирамидата е била изкусно изработена бутафория, набързо демонтирана след известно време. Слабите гласове за установяване на истината се изгубиха всред язвителните коментарии и смешната песничка, изпята от група дългокоси певци, прочути с мръсното си облекло и още по-мръсни текстове. „Кой открадна пирамидата?“ стана известна рубрика в хумористичната страница на местния вестник. Джордж почти не си подаваше носа навън и търпеливо изчакваше бурята да отмине. Ровеше се в библиотеката си, четеше много и страдаше. На десетия ден от събитието, съживилите нрава си кучета отново впиваха зъби в дрехи и човешка плът.

Робърт Хоукинс също не избягна горчивата участ. Превърнат в обект на насмешки, той се доверяваше само на няколко члена от сектата „извънземни за спасение“, които единствени продължаваха твърдо да вярват в първоначалните му признания. Общата беда още повече сплоти старите приятели и окончателно раздели света на две части — тяхната и на останалите глупаци. Въпреки че двамата продължаваха да следят състоянието на небето, светлинните сияния повече не се появиха.

— Знаеш ли Боб? — каза веднъж Джордж, след партия шах. — Мисля, че открих причината. Погледни тази илюстрация, не ти ли напомня нещо?

Беше цветна фреска на бог Ра, изпълнена в една от египетските гробници.

— Наподобява на някой от онези, извънземните, но главата му е повече птича, отколкото човешка, а при тях беше обратното. Липсва и жълтия комбинезон.

— Точно така, доста си наблюдателен — потвърди Джордж. — Изглежда жълтият комбинезон е типичен за еднакви професии, дори в различни части на Вселената. У нас го носят работниците по пътищата.

— Какво искаш да кажеш? — облещи се приятелят му. — Въпреки странностите ти, досега общо-взето изглеждаше нормален!

— Опитвам се да ти обясня защо ми откраднаха, по-точно преместиха пирамидата.

— Преместиха?!

— Да! Тя сигурно се намира някъде, не е възможно да се е изпарила.

— Защо им е трябвало да я местят? На кого е пречила?

— Най-сетне коректен въпрос, браво Боб! Сега погледни другата книга, нарича се „Особени свойства на пространствените конструкции“ от Ф. Мейнхеймър. Този човек е изключителен мозък, запомни го!

— Защо ми замътваш главата? Или казвай какво мислиш, или ме остави на мира!

— Не мога да го обясня правилно, докато не разбереш първоначалната ми грешка, а тя се състои в копирането на пропорциите на Хеопсовата пирамида. В тази книга е написано, че затъпени ножчета за бръснене, поставени на височина две трети над основата на такава конструкция, възстановяват остриетата си, а храна, поставена в нея, не се разваля. В случая материалът не е от значение, основна роля изпълнява пространствената конфигурация. Това е свойство на ФОРМАТА!