Христо Пощаков - Нещо забравено

След петчасов транспреход в подпространството, дисковидният апарат се озова околностите на звезда със спектър G-2, която доста наподобяваше родното Слънце. Преминал в нормален режим, той се насочи към четвъртата планета от местната система, открита от някой от многобройните търсещи интелекти. Тя беше възбудила интереса на човечеството с кислородната си атмосфера, както и с наличието на океани и материци, притежаващи обилна флора и фауна.

Тричленният екипаж на стандартната за тези времена изследователска единица се състоеше от хора, натрупали достатъчен опит в предишни експедиции. Базата данни, обработени от Главния Бордов Интелект /ГБИ/, доведе до общото им решение да се насочат към един от северните материци и не след дълго дисковидното тяло се приземи в свободен от гъста растителност участък. Оставаше им да опознаят непознатото.

Втората галактическа ера на човечеството бе свързана с дълбоката му експанзия в космоса, подчинена на вече установените междугалактически правни норми, установени между стотици направили контакт помежду си цивилизации. Те изключваха конфликти между обитаемите разумни светове, като същевременно даваха възможност на всяка раса да разширява жизненото си пространство, в случай, че не пречи на останалите.

— Засега мястото изглежда добро — промърмори Марта Зар, загледана в данните от анализа на местните микроорганизми. — Ще можем да се покажем навън без никакви опасения.

Кад Никар, навигаторът на експедицията, безстрастно огледа стройната й фигура, красивото й лице с искрящи тъмни очи и гъстата й тежка коса, която се спускаше на вълни до раменете, после още по безстрастно кимна. Отблясъкът на една от следящите системи осветяваше изваяното му тъмно лице и атлетичното му тяло.

— Да пристъпим към действия — предложи Чок Фаръм, координаторът, чиято външност не се отличаваше от тази на Кад, поради сродната им генетика. Тръгвайте с десантния модул, аз оставам дежурен — нареди той.

Въпреки че тримата притежаваха универсалност в изпълнителските си функции, все пак те бяха условно разделени. Съгласуваността на действията им се дължеше както на дългата практика, така и на щателно подбрания генотип на всеки от тях. Мозъците им бяха тренирани, хладни и разсъдливи, а задълженията им само допълваха решенията на ГБИ.

Специализацията на индивидите, родени през втората галактическа ера, отхвърляше проявата на емоции. Общите интереси на човечеството доминираха над всичко. В своето развитие, то бе достигнало до нивото на гигантски кошерен организъм, в който всяка частица от него се подчиняваше на строго специализирани функции, впрочем това бе типично и за цивилизациите, с които бе влязло в контакт и тъй като повечето от тях бяха неизмеримо по-стари, изглежда бе имало късмета да избегне редица междузвездни конфликти, отдавна потънали в миналото. Сега индивидуалистите се отхвърляха като хора с обременена наследственост и в такива случаи генното инженерство се заемаше да оправи появилите се проблеми. Оплождането и раждането на деца се извършваше по изкуствен начин, банките за семенна течност и яйцеклетки се контролираха от Обществото. Донякъде роботизирано, човечеството бе свикнало да изпълнява указанията на Изкуствените Интелекти, които бяха създадени в доста по-ранни времена с претенции за безпогрешност.

Основната полика на Обществото се свеждаше до непрекъснатата правомерна ЕКСПАНЗИЯ, в името на която човешкият род трябваше да продължава съществуването си и да бъде увековечен.

Марта и Кад се настанеха в модула, отделиха го от тялото на кораба-майка и започнаха обичайния оглед. Дистанционните системи опипваха всичко наоколо и подаваха напрекъснат поток от данни, които се анализираха от подчинения на ГБИ Локален Интелект /ЛИ/, който работеше с пълен капацитет.

Апаратът летеше ниско над кафеникаво-зеленикавата растителност, те бяха включили обзорната панорама и отбелязваха дори най-малките промени в околната обстановка, настъпили след записите на открилия планетата Търсещ интелект.

— Виж там, долу — посочи Марта група високи дървета. — ЛИ, преустанови полета и премини на фиксиран обзорен режим.

— Интересно — отбеляза равнодушно Кад.

Но дори и за хора с тяхната калена психика, гледката поднасяше неприятна изненада. Клоните на дърветата под тях бяха осеяни с площадки, изработени от преплетени растения и свързани една с друга със стълби, по които се движеха гущероподобни синкави същества, очевидно заети с някаква разумна дейност. На малката поляна между обитаемите дървета се забелязваше плосък камък с неправилна форма, изпъстрен с петна — приличаха на засъхнала боя. След като се запозна с резултатите от анализите на ЛИ, Кад отбеляза с досада: