Христо Пощаков - Нещо забравено

— Бяга, по-бързо бяга, а аз се опитва да ги задържа — простена пухкавото създание.

Контурите на приборите около тях изгубваха очертанията си. Пред очите им започна да се разстила черна мъгла, която поглъщаше техните усещания. Притъпените им чувства едва доловиха вибрацията от старта на кораба.

Когато се осъзнаха, първото, което видяха бе неподвижното телце на Кики. Марта се хвърли към него, повдигна го и го прегърна под безпомощните погледи на партньорите й.

— Трябва да му помогнем, то ни спаси! — прохлипа тя и сълзите й се стекоха по бузите.

Учудена, докосна с пръст непознатите капки, после ги близна. Бяха солени. Изненадващо телцето в ръцете я се размърда и отвори очи.

— Живо е, колко е … хубаво — намери тя със затруднение точната дума. Кад, Чок, живо е!

— Още боли — простена Кики. — Боли от зли хрени.

Независимо от неговите оплаквания, тримата почуствуваха странна радостна топлина, която ги бе споходила в предишната нощ. Марта бавно се наведе над чуждото създание и го попита:

— Кажи какво направи с нас! За какво си бил създаден?

— Аз вече казъл. Вие отдавна забравили това нещо, забравили и дума за него. Това е когато един се радва на друг, когато приятно на двамата, когато не може без да се видят. Кики създаден да го предизвиква. А дума приятна и много хубава.

— Твърде древна е, но след обстоен анализ я намерих в архивните си файлове. — намеси се ГБИ. — Наричала се е ОБИЧ.

Те се взряха внимателно един в друг, обзети отново от топло и приятно чувство. След това Кад пое нежно ръката на Марта и внимателно произнесе:

— Мисля, че те обичам.

© Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3067]

Последна редакция: 2007-07-03 21:35:57