Христо Пощаков - Нещо забравено

— Какви ги приказваш! — извикаха в хор и тримата.

— Тези недоразвити диваци ли? — попита Марта, изненадана в себе си от проявената емоция.

— Да. Много от тях се събира заедно. Мисли, превръща мисъл в нещо много лошо и разрушава други мозъци. Хрени много зли и опасни, вие трябва да бяга оттука.

— По принцип, макар и на друго по-фино структурно ниво, мисълта е материална — размисли Кад. — Но да се трансформира в отрова или някаква киселина просто не е за вярване.

— Кики казва истина.

— То си има и име — установи Чок и устата му се изкриви в слаба усмивка. — Сега, Кики, разкажи ни за какво си бил създаден. И как си останал жив.

— Вие забравили за това нещо, забравили и дума. Вие хора за съжаление. Ако вие иска, Кики на вас покаже. А хрени ги било страх от Кики.

— Няма да стигнем далече с разпита — каза Кад. — Кой и защо би се страхувал от такова безпомощно същество? Предлагам да поспим, чака ни много работа в купола. Какво да правим с него? Да го оставим ли да се мотае из кораба?

— Не е в състояние да навреди на никого — убедено отвърна Марта. — Докато се събудим, ГИБ ще синтезира за него подходяща храна и ще го контролира. Кики, след като имаш способността да надничаш в мислите ни, сигурно си разбрал, че вече ни се спи.

Нощтта на безименната планета не се отличаваше от нощите в която и да е част на галактиката, ала Марта за първи път в живота си изпитваше безпокойство. Въртеше се в койката си и тъкмо се чудеше дали да включи стимулатора за сън, когато пухкавото телеце се вмъкна под завивката й. Изненадана, дочу леко мъркане, като на котка, но не и стана неприятно. Нещо в нея започна да се променя. Тя инстинктивно погали създанието и усети огромно удоволствие от допира с нежната му козина. Усещането бе превъзходно, то се разливаше като топла вълна в съзнанието й, нарастваше с неимоверна сила и се превръщаше в нещо ново и превлекателно, прекрасно и странно, неизпитано досега. Тя хвана малкото телце и го притисна до бузата си. Новата вълна на блаженство и тихото мъркане я унесе във волния полет на щастлив сън.

Кики внимателно се измъкна изпод завивката й и се прехвърли в койката на Кад. Повтори действията си и го напусна, за да се вмъкне под одеялата на Чок.

На сутринта тримата го намериха заспало на пода, свито на топка пред пулта за управление. От телцето му се разнасяше доволно мъркане.

Те се огледаха, нещо се бе променило в тях, а промененото бе много приятно. Общуването с останалите предизвикваше непознато досега чувство.

„Колко пъти съм бил заедно с Кад и никога не съм си давал сметка какъв добър приятел съм имал. В каквато и беда да съм попадал, той винаги ми е помагал — размисляше Чок. — Когато е с Марта, между тях съществува хармония.“

„Какви приятни момчета — разсъждаваше Марта с неприсъщо за нея вълнение. — Възпитани и добри, но като че ли Кад ми допада повече. Какво си помислих в името на НОРМАТА? — ужаси се тя и се почувствува възбудена и смутена едновременно“.

„В нея има нещо изключително красиво — замисли се Кад. — Косите й, усмивката, грациозната й походка. Как не съм го забелязъл досега? Какво става с мен? Какво изобщо е станало?“

Новият работен ден на планетата настъпи. Кад и Марта работеха заедно. Товареха в модула уред, изваден от купола и и докато осъществяваха операцията, ръката му неволно докосна нейната. Те се спогледаха сепнато, сякаш бяха ударени от електрически ток и въпреки това, на никой от двамата не му се искаше да се откъсва от допира. Кад я погали по косата… и двамата се прегърнаха. Изумени и захласнати, те потъваха в чувството, което ги обземаше. Беше се случила чудо.

— Привършихме ли с товаренето? — сепна ги гласът на БЛИ. — Колегата ми в кораба вече ни очаква.

Докато Чок им помагаше да разтоварят модула и чевръсто сновеше из складовото помещение, около тях настъпваше промяна. Сякаш изникнал из под земята, в непосредствена близост до кораба се бе появил абориген. След няколко минути вече бяха няколко, а малко по-късно — цяла тълпа. Гневните съскания на гущероподобните дразнеха слуха им и те побързаха да вкарат модула във вътрешността на кораба. Измъкнаха се през люка му, тръгнаха по тесния коридор и се озоваха в командния център на кораба, посрещнати от Кики.

— Бързо, много бързо — изрече малкото същество. — Става много лошо, трябва веднага да бяга. Зли хрени вече концентрират обща мисъл, скоро вие умрете.

Чок го изгледа с недоверие, но въпреки това нареди на ГБИ да стартира. Тричленният екипаж усети в главите си страшна болка.