Христо Пощаков - Нещо забравено

— Интересни обяснения — намеси се Кад. — Като че ли наистина някога съм ги изучавал в първоначалните мнемокурсове. Дори ми се струва, че веднъж бях уплашен, когато на Дзета проявих небрежност и някакво животно ми откъсна ръката. После два месеца трябваше да чакам за нова. Както и да е. Животинчето не е агресивно, не носи зарази и ми се струва, че трябва да го приберем на кораба с останалия багаж.

Той се приближи до Марта и й помогна бързо да го напъхат в торба за образци. След това още веднъж огледа малкото помещение. Простото устройство в единия му край определи като автоматична хранилка, а вдлъбнатината с клапан до нея наподобяваше отходно място.

— Да се прибираме в кораба — предложи партньорката му. — Смятам, че за днес направихме достатъчно.

Когато се завърнаха, Чок вече беше сервирал вечерята. Състоеше се от витаминизиранови каши с различен вкус, произведени от синтезатора на кораба. Преди да се разположи на скромната маса, Марта отиде в лабораторната секция, изводи улова си от торбата и го постави в една от клетките за образци. Фиксиращите й устройства веднага обгърнаха телцето на създанието, после роботизираната лабораторна игла се впи в плътта му. Червените му очички станаха кръгли, малкото устно отверстие на личицето му се отвори и в него се мярна розово езиче.

— Не искам — проговори съществото на завален, но напълно разбираем език. — Вие недобре постъпва с мене. Аз чувства неуютно.

За първи път през дългогодишната си практика, Марта изпита любопитство.

— Ти говориш! — възкликна тя изненадано.

— Аз говори, лошо говори. Изваждаш мене от това нещо. Ти не толкова зла като хрени. Те много лоши.

— Елате при мене — провикна се тя към общото помещение. — Съществото, което донесохме приказва.

Кад и Чок пристигнаха, по лицата им се изписа слаб интерес.

— Невъзможно е да е напълно разумно — установи Чок след кратък размисъл. — Крайниците му са непригодни да боравят с по-сложни предмети.

— Аз мисли — възрази съществото. — И това достатъчно за мене. — Прониква във ваши мозъци.

— Ще трябва да вземем проба от тъканите му за анализ — заяви Марта. — После ще се помъчим да установим как стоят нещата.

— Не — изпищя съществото. — Аз не съгласен. Боли!

— Боли или не боли, такъв е редът — отбеляза Кад. — Пристигнал си от друга галактика и трябва да разберем с какво да те храним. След това ще продължим с въпросите.

Те се върнаха в общата каюта.

— Доста необикновен случай — каза Марта, след като зае мястото си на масата. — Дали спазваме правилата? Създанието ни сравни с някакви зли хрени. Какво означаваше да си зъл?

— Противоположното на добър — намеси се ГБИ. — Означава предприемане на постъпки, които ще причинят вреда на някой друг.

— Възможно ли е? — слабо се удиви Чок. — Никой от нас никога не го е правил. Колкото и да се напъвам, не мога да се сетя за нещо лошо, сторено от познатите ми.

— Още през първата галактическа епоха, в зората на генното инженерство, са съществували зли и добри хора — поясни ГБИ. — Сега няма такива, в наши дни всички са ПРАВИЛНИ — отговарят на установените и приети норми на поведение.

— Никога не съм се замислял дали НОРМАТА е добра или лоша за нещо съвсем чуждо, останало извън рамките на Конвенцията. Винаги съм смятал, че в същността си, тя е ДОБРА за всички същества, които могат да се нарекат разумни.

— Но съществото протестираше против адекватни и оправдани действия — възрази Марта.

— Според мен нормата е оправдана и добра само при определена степен на организираност. Затова е приета от всички познати галактически раси — заяви авторитетно Кад. — Вече се нахранихме, предлагам да се при върнем нашия жив експонат и да проверим дали общоприетото отговаря на конкретното.

Отправиха се обратно към лабораторната секция. Чок се взря в съществото и погледът му сякаш го изпиваше.

— Няма уста с остри зъби, едва ли е в състояние да ухапе някого — константира той. — Липсват му нокти, изглежда слабо. Не проявява агресивност, смятам, че може да бъде освободено.

НОРМАТА предвиждаше съгласие и единодушни действия. Марта отвори вратичката на клетката, внимателно го извади от вътрешността й и го постави върху хоризонталния плот. Очите на съществото отразиха промяна в настроението му.

— Да се върнем към хрените — започна да го разпитва Чок. — Казало си, че те са ЗЛИ. Какво си имало предвид, изобщо какво представляват тези хрени.

— Те тука живее и много. Живее по дървета. Те убили… мои хора.