Христо Пощаков - Нещо забравено

— Получихме неизгодна за нас информация, потвърждава го и визуалният оглед. Планетата е заселена с полуразумни аборигени, мотивите за заселване сигурно ще влязат в противоречие с правните норми на Галактическата Конвенция. Изглежда направихме напразна разходка, не мога да разбера как Търсещият Интелект не ги е забелязал.

— Било е преди триста години, тогава е посетил планетата — намеси се ЛИ.

— Не допускам за толкова кратко време да са се превърнали от животни в мислещи същества — каза Марта.

— Каквато и да е причината, новото евентуално жизнено пространство вече е заето — обобщи Кад.

Някои от аборигените вече бяха забелязали модула, повдигаха змийските си глави и леко ги поклащаха. В кабината се разнесоха неприятни съскащи звуци. След това към летателния апарат полетя рояк от камъни, запратени с примитивни прашки.

— Проява на агресивност — констатира ЛИ. — Нещо типично за неоформен социален статус в начална форма на развитие. Плочата на поляната носи следи от тяхната кръв. Наличие на зачатъци на религия, придружени от жертвоприношения и канибализъм. Предлагам прекратяване на изследователската програма, планетата е негодна за заселване и ГБИ е на същото мнение.

Марта и Кад се спогледаха и това като че ли беше достатъчно за вземане на решение.

— Продължаваме с огледа — нареди Кад на ЛИ. — Трябва да допълним данни за бъдещият отчет. Направените от нас разходи следва да бъдат оправдани по възможно най-добрият начин.

— Изпълнявам нареждането — отвърна ЛИ. — И Чок Фаръм е съгласен с вас.

Беше естествено координаторът да следи действията им, без излишно да се намесва. Модулът безшумно се плъзна над дърветата и продължи полета си в северна посока.

Скоро доближиха до брегова зона. На обзорния екран се появиха грамадни вълни, които яростно се стоварваха върху пясъчно крайбрежие. Навътре, в тъмните води на океана се забелязаха няколко местни морски чудовища, които изглежда се преследваха едно друго. В далечината се виждаше друга брегова ивица, отвесен скалист бряг и белите ивици на прибой. Изглежда беше някакъв остров, разположен твърде близо до материка, над който все още се намираха.

— Продължавай в същата посока — отново нареди Кад на ЛИ. — Увеличи скоростта и височината.

Увеличената панорама потвърди предположението. Беше остров със стръмни склонове, а в средата на голото му плато се забелязваше геометрично правилно образувание. При по-нататъшното доближаване оптиката показа куполообразно формирование с несъмнено изкуствен произход.

— Ново откритие — каза безстрастно Марта. — Второто неудачно за днес.

— Ще го огледаме по-отблизо — отвърна партньорът й. — Приготви необходимото.

След няколко минути модулът тихо се приземи до овалните високи стени, направени вероятно от метал. Приведени от тежестта на предпазните костюми, които бяха облекли и затруднени в движенията си от защитните им полета, изследователите излязоха навън. Куполът се намираше пред тях, втренчил невиждащи очи през тъмните си илюминатори. Не се забелязваше вход.

— Извънземна технология от клас ІІІ, изпратих всевъзможен тип сигнали, няма отговор — отекна изкуствения глас на ЛИ в шлемофоните им. От новопостъпилите данни куполът изглежда ненаселен. Все пак бъдете предпазливи, ще следя действията ви. Пристъпете към оформяне на входен отвор.

Кад насочи ръчният дезинтегратор към близката стена и скоро в метала с все още неизвестен състав се оформи достатъчено голям по размери отвор. Внимателно и нащрек, двамата се промъкнаха през него. Марта насочи в тъмното пространство невропарализатора си, после сензорите на каските им включиха осветителните им тела. Попаднаха в кръгъл коридор, по чиито вътрешни стени едва се забелязваха вертикални процепи. От лявата страна на един от тях, на височината на раменете им забелязаха малко квадратно очертание и Кад сякаш инстинктивно опря дулото на дезинтегратора в него. Процепът плавно се разшири, дясната му част хлътна навътре и се превърна в панел, който се отмести встрани. Откри се висока зала, осветена от синьо, като че ли аварийно осветление, чиито източници не се забелязваха. Застинали във вечни пози, полуизлегнати в нещо като шезлонги снабдени с странен тип монитори, пред тях почиваха останките на антропоидни същества. Под сбръчканата като пергамент кожа върху голите им кръгли глави зееха огромни очни вдлъбнатини. Бяха мумифицирани, но подобната на трико материя, с която бяха облечени, все още плътно обвиваше останките им. Телекамерите на Кад и Марта мрачно предаваха получената информация. Какво ли се беше случило в ерата на Конвенцията? Изглеждаше нелепо и невъзможно.