Христо Пощаков - Флейта от времето на Монтесума

Когато Сихуатлан изкачваше високите стълби на голямата пирамида, слънцето вече бе наклонило почервенелия си лик към гигантските върхове на черните планински масиви. Бог Уицилопочтли умираше, както го правеше всяка вечер. За да възстанови силите си и отново да се роди, бе необходимо да се пролее човешка кръв.

Жрецът се обърна за миг и забеляза замрялата в каменното подножие на пирамидата тълпа и глупаво ухиленият избраник, който препъвайки се го следваше по петите. Съзнанието на нещастника бе замъглено от опияняващите гъбички, предназначени да го подготвят за церемонията по изтръгването на сърцето му. Той беше изпълнил религиозните предписания. Четиридесет дни беше пял и танцувал по улиците на Чолула, славен от неговите обитатели като олицетворение на добрия бог Кетцалкуотл, но вече бе дошло времето да бъде принесен в жертва. Слабата светлина на залеза огряваше и ярките птичи пера по одеждите на още няколко жреци, които го следваха. Те клатеха чорлавите си, сплъстени от спечена кръв коси и мърмореха заклинания. Някои от тях забиваха дълги кактусови бодли в ушите си, заприличали на парцали. Всяка нищожна червена капка, която се появяваше, ги приобщаваше към тайнството на новото раждане на бога.

Сихуатлан потръпна вътрешно, собствената му смърт също го дебнеше. Той възнамеряваше да не извърши определения ритуал и щеше да се лиши от привилегиите си на жрец. Знаеше какво щеше да стане с него, но не беше уверен в бъдещата съдба на семейството му.

Щеше да откаже да надене върху собственото си тяло прясно одраната кожа на жертвата.

След като процесията стигна до площадката на върха на пирамидата, избраникът легна покорно върху жертвения камък. Сихуатлан извади от калъфа, окачен на бедрото му свещения обсидианов нож и с тържествен жест го връчи на главния жрец, който с каменно изражение на лицето беше дочакал пристигането им. Той го повдигна, после с добре заучено движение го заби в меката плът на нещастника и изтръгна сърцето , което незабавно бе положено върху ритуалния поднос. Жреците клекнаха около трупа и усърдно започнаха да мажат косите си с прясната човешка кръв, която щеше да подпомогне новото раждане на Уицилопочтли. Главният жрец повдигна сърцето от подноса и отхапа от него първият ритуален къс. След това замислено го задъвка. Хармонията на света беше спасена, на другата сутрин слънцето щеше отново да изгрее.

Тълпата в подножието на пирамидата търпеливо чакаше. Трупът трябваше да бъде одран, едва тогава някои щастливци щяха да вкусят от свещената му плът. И главният жрец се зае със сакралната операция.

Скоро майсторски смъкнатата, окървавена кожа се оказа в ръцете му и той я връчи… на Сихуатлан.

— Надявай я върху тялото си — нареди и отхапа нов кървав къс.

Кожата трябваше да се носи, докато изгние върху живата плът, така повеляваше ритуалът. Но предишният път тялото на жреца се бе покрило с извънредно болезнени гнойни рани, които той едва ли щеше да изтърпи повторно.

— Не мога — отвърна Сихуатлан рязко. — Дай я на някой от другите.

— Какво?! — изсъска най-главния. — Последствията са ти известни, нали?

— Да — потвърди примирено заместникът му.

Беше взел твърдо решение да не изтърпи отново мъчението.

Главният жрец хвърли човешката кожа в краката на най-ревностно оцапания с кръв служител на Уицилопочтли, който зарадвано я грабна. Актът на връчването означаваше повишение в сан. След това останалите жреци изхвърлиха одрания труп в тълпата, която го посрещна с див одобрителен рев. В множеството настъпи боричкане, всеки искаше да се добере до късче свещено месо.

Церемонията привърши, Сихуатлан слезе по стълбата на пирамидата, проправи си път и замислен се отправи към носилката си. Пътят до дома му бе най-тежкият през живота му. Не се съмняваше, че още същата вечер, главният жрец ще му изпрати „подарък“.

Предчувствието не го излъга. Още не бе привършил със семейната вечеря, когато рогозката на входа на дома му се отмести и пропусна пратеникът. Беше снажен роб, който се поклони и му подаде кожената торбичка, която леко тежеше.

— Главният жрец нареди още тази вечер да извършиш ритуала на наказанието. Само така ще можеш да изкупиш греха си. Но той каза, че дори и да си заминеш от този свят, проклятието на Уицилопочтли ще продължава да тежи върху потомството ти — заяви той уверено и излезе.

Сихуатлан разпусна ремъчетата, които стягаха отвора на торбичката и погледна във вътрешността й. Там се намираше продълговатото тяло на глинена флейта, изработена като фигурка на бога, който възстановяваше силите си с пролята човешка кръв.