Христо Пощаков - Флейта от времето на Монтесума

— Древна е и напълно автентична — поясни индианката. Освен това в нея е скрита страшна тайна. Цената е само сто долара. Купете я, чужденецо, тя сигурно струва много повече.

Американецът я погледна учудено, изненадан от правилния й учтив испански език, който не съответствуваше на нейната външност. Все още се намираше в добро настроение и прояви неочакван, съвсем нетипичен за един Джон Наварро жест.

— Да приемем, че ви вярвам — рече той. — Купувам я.

Бръкна в джоба си и извади стодоларова банкнота — единствената, с която разполагаше. Беше свикнал да се разплаща с кредитни карти.

— Благодаря — измърмори индианката и го изгледа особено.

Джон повъртя покупката в ръцете си, не знаеше какво още го задържа при тази мръсна и лошо облечена жена. Реши да си тръгне.

— Почакайте! — настигна го гласът й. — Ще ви дам един съвет: не се опитвайте да свирите на тази флейта, чужденецо! Ще се докоснете до ритуалите, свързани с древния бог, а те са страшни!

Устата й внезапно се разтегна в суха усмивка. Откриха се равни, учудващо бели за възрастта й зъби.

Той се изсмя мислено на думите й и продължи към паркинга.

След около два часа се озова в хотелската си стая. Разположи се на един от фотьойлите, постави флейтата на малката стъклена масичка пред него и започна да я разглежда. Олицетворението на бога стоеше колене пред него и излъчваше цялата си отвратителност. Тогава в Джон ненадейно се промъкна някакво детско любопитство. Въпреки предупреждението на старицата му се прииска да чуе как свири странния инструмент. Той си припомни думите й и отново се изсмя вътрешно. Взе флейтата, обгърна с ръце тумбестото й тяло и постави пръсти върху шестте кръгли отворчета, пробити в предната й част. Палецът на дясната му ръка напипа седмата дупчица, разположена в задната част. Оставаше му да допре устни до мундщука и духне в него.

Но дори и при смяната на пръсти върху отворите, флейтата мълчеше. Джон набра въздух в дробовете си и я наду с цялата сила, на която бе способен. Глиненият инструмент неочаквано издаде кадифен, съвсем необикновен по мекота и тембър звук, в който сякаш се криеше още нещо. Той изпита непреодолимото влечение да го чуе отново. Новият звук сякаш се впи в мозъкът му и желанието да го повтори се усили. Джон Наварро пое дълбоко въздух и наду флейтата за трети път. След това за четвърти, десети, двайсети…

Очите му кръвясаха от напрежение, но желанието да чува звука отново и отново бе станало фатално необходимо — флейтата сякаш го бе обсебила. Вените по шията и слепоочията му се издуха, но неистовите напъни го преследваха, а той беше безсилен да се противопостави на тях…, докато тялото му рухна на пода.

Когато го откриха проснат на пода в хотелската стая, той все още стискаше с вкочанените си пръсти древния инструмент. По обелените му от напъване устни се забелязваше струйка спечена кръв.

Седмица по-късно, трупът му бе откаран обратно в Сакраменто.

След погребението, организирано по инициатива на двама останали живи приятели на баща му, некрологът му бе поместен в един от местните вестници.

Загадъчната му смърт постави в недоумение мексиканските следствени органи. В стаята му не бяха намерени чужди отпечатъци, версията за самоубийство бе напълно изключена. Не беше получил нито инфаркт, нито инсулт. Само сърцето му неочаквано бе спряло да работи.

Привлеченият към следствието специалист потвърди автентичността на флейтата и настоя да бъде предадена на антропологическия музей.

Глиненият инструмент с ужасяваща външност се озова в музейното хранилище, завинаги отнесъл със себе си тайната на убийството — възможността да произвежда инфразвук с определена честота, който заедно с останалата тоналност влияеше пагубно върху човешката психика. Никой никога нямаше да узнае за дяволското изобретение на главния жрец, предназначено за наказание на подчинените му, провинили се пред винаги жадния за кръв бог Уицилопочтли.

© 1988 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1924]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:36