Мики Спилейн - Дългото очакване

Накрая пусна пистолета на масата и си придърпа един стол до нея. Троя простена. Устата и бръщолевеше неясни като на бебе звуци, които обагриха устните й в алено. Пръстите й се бяха превърнали в разкривени кървави нокти докато се довлече до стола ми по пода със затворени очи.

Едната й ръка застина върху обувката ми, а с другата се вкопчи за крака ми и с огромна усилие се повдигна до седнало положение. Лени избухна в смях.

— Защо не й подадеш ръка, Макбрайд? Защо не помогнеш на дамата? Ти обичаш да помагаш на дамите, нали? Тогава подай й ръка, не виждаш ли че има нужда от помощ?

Толкова смешно му се видя това че отметна глава назад и се разтресе целият от смях чак докато му потекоха сълзи от очите. Седеше и се късаше от смях, вонящо прасе, кучи син, дребен изнудвач, а не онзи Лени Серво който умираше за скъпи офиси и изтънчени тоалети. Пред мен седеше невзрачният и дребен уличен хулиган и се смееше, та се късаше от смях.

Така се кикотеше че не видя как Троя обгърна крака ми плъзгайки ръка в крачола ми и измъкна пистолета. Продължаваше да се смее дори и когато тя се отпусна по гръб на пода защото беше на края на силите си. Молех се най-горещо когато изведнъж смехът секна.

Лени избълва проклятие, сграбчи пистолета от масата и стреля в нея. Разнесе се оглушителен гръм, острият мирис на изгорял барут изпълни помещението и за миг Лени застина в изправено положение, на лицето му се изписа изненада от получения в гърлото куршум.

Не падна. Просто се сгъна и се свлече на пода с кръстосани крака. Секунда или две остана седнал после клюмна напред и се захлупи по лице.

— Браво! — казах аз.

Тя ме изгледа със съжаление. Притисна гърдите си с едната ръка, а с другата се опита да спре кръвта която струеше от устата й. Лени също не беше пропуснал. Тя умираше и го знаеше. Броени минути я деляха от смъртта.

Мислите ми явно се бяха изписали на лицето ми, защото зъбите й се оголиха от усилието с което се придърпа с една ръка към мен. Исках да й кажа да не се мъчи напразно, но не можах. Исках да и кажа поне последните си минути да ги изживее в покой и да не се опитва да направи нещо което нямаше да успее.

Пръстите й напипаха възлите зад гърба ми и направиха вял опит да ги развържат. Усещах как дереше кожата ми с краищата на разпраните си нокти в напразните й опити да се пребори с възлите и как нещо бълбукаше и се надигаше в гърлото й. Бяха прекалено стегнати. Не можеше да ги разхлаби и двамата го знаехме.

Вдигна поглед към мен и посегна към пистолета. Когато видях какво се кани да прави да прави замръзнах. Дулото на пистолета се наведе и опря на възлите. Разперих колкото можах по-широко длани за да не ги засегне куршумът. Казах и още една молитва да не засегне и мен.

Тя дръпна спусъка и пистолетът подскочи от ръката й. И двете ми ръце изтръпнаха от детонацията и усетих че куршумът беше отнесъл късче месо от едната ми длан. Това не ме притесняваше. Опънах въжетата, изпсувах и опитах отново. Поддадоха едва на третия път и аз се стоварих върху нея на пода с парчета от въжетата все още по китките ми.

Тя ми се усмихваше. Беше прекрачила с единия крак в Отвъдното, но продължаваше да се усмихва. Едва я чух като ми каза:

— Съблечи ме.

Секс на финала? Поклатих глава.

— Съжалявам, дете. Никога няма да разбереш колко много съм ти задължен.

Погалих я по бузата, приведох се и я целунах по челото. Очите й се притвориха при това и после се отвориха за последен път.

— Съблечи ме. — повтори тя.

Очите й се затвориха.

И това беше всичко. Тя вече беше в Отвъдното. Прокарах ръка по подпухналите устни и си помислих колко хубаво щеше да бъде Лени да беше останал жив, за да го пипна с ръцете си. Троя, прекрасната червенокоса Троя, която не носеше дрехи. Искаше да бъде гола когато умре. Също като каубоите с техните ботуши. Беше важно за тях. Може би беше важно и за нея.

Пръстите ми още бяха твърде безчувствени, за да се справят с копчетата. Сграбчих я за тъканта около шията й и я разпрах до долу. Нежно. Измъкнах я от нея и направих същото нещо и с комбинезона й.

И тогава разбрах защо беше толкова важно за нея да умре гола. Беше важно за мен, ето защо. За стомаха й беше залепена със скоч снимка. Тя беше на нея без дрехи. В легло.

И не беше сама.

Седях на пода до мъртвото й тяло и се смях до полуда чак до момента в който чух отвън да спира кола. Сграбчих двата пистолета и отидох в съседната стая където зачаках до вратата в мрака. Еди, Пъпчивия и високия мъж на име Лобин минаха покрай мен и влязоха в стаята където смъртта бе започнала своето парти.