Мики Спилейн: Дългото очакване

Телефонът оттатък замлъкна и не ми оставаше нищо друго освен да окача слушалката.

Бях събрал всички отговори с изключение на един. Най-големият. Но и него разбрах. И знаете ли как? В другия ъгъл седеше мъртвопияна блондинка. Косата и беше толкова изрусена че беше почти като избелена, почти като тази на Каръл. Това ме наведе на друга мисъл, после лавинообразно се изсипаха и други, и вече всичко ми стана ясно. Абсолютно ясно. Знаех дори как да се уверя.

Но преди това трябваше да свърша още нещо.

Стигнах до къщата точно преди четири. Спрях пред вратата и натиснах звънеца. Тоя път го заварих по нощница вместо по бричове и беше бесен. Като ме позна ми отвори вратата, изгледа ме за момент, и после посегна към телефона.

Чукнах го зад ухото с дръжката на пистолета и го завлякох в кабинката му до вратата. Положих го внимателно на леглото и го завих до брадичката с одеялото. В края на краищата той само работеше тук.

После тръгнах по белокаменната пътека която ме изведе до къщата. В кабинета му който гледаше към двора светеше и аз натиснах звънеца.

Най-малко очакваше да види мен. Чакаше някой друг и това пролича за частица от секундата на лицето му.

— Здравейте, мистър Гардинър. — казах аз, прекрачих прага и ритнах вратата с крак.

— Малко е късно наистина, но…

Хейвис Гардинър облиза устните си и кимна късо с глава. Все още беше големец.

Затворих и вратата на стаята му по същия начин. Не, не седнах. Изчаках го да седне и останах прав като подпирах вратата. Никога повече нямаше да сядам. На стол.

— Всички са мъртви, Гардинър. Всички освен теб.

Главата му се завъртя толкова рязко, сякаш беше закачена на конец. Пръстите му потънаха дълбоко в тапицерията на креслото.

— Ти?

Гласът му беше напрегнат до скъсване.

Кимнах.

— Аз.

Заприлича на призрак. Лицето му остана без цвят и той се разплу обратно на стола. Тялото му сякаш се смали под внезапно сбръчкалите му се дрехи и остана така втренчен в нощта зад прозореца.

— Не можеш да го докажеш, Макбрайд.

Жалко че не можеше да види усмивката ми.

— Да, вярно е, че не мога да го докажа на момента, Гардинър. Ще отнеме много време и работа от страна на Линдзи и ония от полицаите му които са все още на страната на закона, но след като приключат целият град ще разбере що за стока си бил.

Само преди час и половина си мислех че знам отговора. Бях готов да хвърля всичко върху Серво докато не станах свидетел как доуби с ритници една вече полумъртва жена. Един голям бос не може да падне толкова ниско. Просто не може да си позволи да си цапа ръцете по този начин.

На времето и Лени е бил важна клечка. Малко след като се заселва в града те сгащват с Харлан по бели гащи и те принуждават да изтеглиш от банката петстотин бона. Помислил си е че е сключил чудна сделка и дори е бил достатъчно съобразителен за да ти върне парите да не би някой междувременно да открие липсата.

За зла участ обаче Лени забравя че и ти не падаш по-долу. Ти виждаш как той връща парите и това ти харесва. Толкова си бил хитър че дори си се запасил с доказателства с които да го държиш в ръцете си, което прави теб вече главата на фамилията вместо него и по тоя начин си осигуряваш лъвския пай от ударите.

По дяволите, обзалагам се че Лени дори не е имал нищо против. Получил е всичко от което се е нуждаел пък шоуто нека се ръководи от някой по-изобретателен от него. Момък като Лени едва ли е бил толкова печен в бизнеса с недвижимо имущество колкото са очаквали от него. Някой, далеч по-обигран от него, е направлявал ходовете му.

Засечката обаче се оказва Харлан. Какво си случи, Гардинър, да не би да поиска по-голям пай? Ако е било така това означава че сама си е подписала смъртната присъда. Щом някой си слага главата в торбата с такъв бизнес той трябва да кара докрая. Ето защо пише онова писмо до Миноу.

Боб е бил на косъм от задниците ви и това ви е изнервило. На теб ти е било пределно ясно че след като той види връзката й със Серво следващия от веригата ще бъдеш ти. Боб Миноу обаче също прави грешка, поне така мисля. Обзалагам се че ти или някой друг сте му подхвърлили че зад Серво има още някой, който работи в банката. Нали е съвсем логично след като банковите документи носят следи от подправяне?

Гардинър завъртя глава към мен. Чертите по лицето му бяха хлътнали дълбоко и скулите изпъкваха още повече.

Инсценировката задейства когато пращаш Джони да работи с документите с които той няма нищо общо и приятелката му ти помага защото вехне и съхне по партньора ти.