Мики Спилейн - Дългото очакване

Отмъщение, какъв прекрасен мотив за убийство! И обществото го прегръща с ентусиазъм, нали? На Линдзи също много му допада. Толкова е бил логичен че застрахователните детективи и ФБР също го приемат безусловно.

— Отпечатъците ти… — изграчи той.

— Бяха върху пистолета. — довърших аз вместо него. — Пистолетът с който беше убит Миноу беше краден който ти пъхна под под бюрото на касиера докато получиш отпечатъците му върху оръжието. След това си го разменил с оригинала и си зачакал удобния за убийство случай.

И наистина е изпипано майсторски. Професионално. Миноу се връща в кабинета си за да получи потвърждението на запитването си за писмото и го носи със себе си. Кой наистина го застреля, Гардинър? Не мисля че ти си го направил. Предполагам че е бил Серво. Тъкър му е осигурил достъпа в сградата и Серво е изпълнил всичките ти разпореждания. И всичко щеше да си остане шито-покрито само да не беше Миноу фотостатирал преди това писмото. Но ти нямаше откъде да научиш това, нали?

Вестниците щяха да отбележат след това още едно убийство ако Харлан не си беше скътала копие от снимката в леглото с теб. Тя напусна семейството ви защото не можеше да те издаде без да издаде и себе си, но щеше да остане жива съхранявайки копието от снимката. Патово положение.

Измъкнах смачкана угарка от джоба си и запалих. Димът имаше приятен вкус и аз го задържах колкото можах по-дълго в дробовете си преди да го издухам. Погледнах първо към тавана, и после към Гардинър. Той стана придвижи се до малкия бар в противоположния ъгъл и си наля здрава порция.

— И някъде там на сцената излиза Троя. Тя разпознава Харлан и се включва в играта. Тя иска не само пари, но иска и първоизточника им, или поне така си мисли. На Лени сигурно му се е отелил волът докато успее да я поукроти. Ако наистина беше тарикат щеше да я натъпче с пари и да я прати някъде накрай света. Сега нямаше да е мъртъв ако беше малко по-съобразителен. — Аз се ухилих на гърба на Гардинър. — Но ти няма откъде да разбереш това, нали? За твое сведение Троя застреля Лени.

Ръката му затрепера и изтърва чашата. Тя се изплъзна от пръстите, блъсна се в килима и се търкулна по пода. Изчаках го да си налее друга.

— И така се добрах до теб. В известен смисъл всичко което се беше случило преди пет години беше просто. До тази нощ ти действително ме водеше за носа. Всички искаха да ме убият.

Трябва наистина да съм ти изкарал ангелите когато влязох в банката завчера. Направих огромна грешка като си мислех че ще постигна нещо с това. Още тогава си разбрал че нещо не е наред след като не съм те хванал на място за гушата. Джони беше ключът към всички отговори. И докато всички препускаха подире му ти беше в безопасност. И ти направи всичко възможно Джони да препуска с изплезен език.

Сега ще направя едно предположение. Да видим колко близо съм до отговора. Джони е бил бъзливец. Двама души ми го казаха и аз самият се убедих в това. Не е имал друга възможност след като същество като Еди му е взел толкова лошо страха че след като го видя пред себе си се нахвърли с голи ръце върху него. Но Джони е бил на война и се е върнал с много медали, така че трябва да изразходвал целия си запас от храброст на войната и не му е останала никаква. Не е трудно да сплашиш душевно наранен човек, особено след като момичето в което е влюбен внезапно се оказва абсолютен боклук.

Гардинър отново ми хвърли онзи поглед и разбрах че съм познал.

— И ето ме и мен след пет години. Забелязват ме и ти докладват, след което естествено ти отиваш при Серво да го уговориш да ме застреля. Но този път Серво се опъва и иска да изчака за да види какво съм замислил, но ти нямаш никакво намерение да изчакваш. Сдобиваш се с пушка, проследяваш ме до библиотеката, избираш си удобна позиция за стрелба и ме чакаш да изляза.

Още там трябваше да се сетя. Беше оставил следи от лактите и коленете си в чакъла и взех да търся някой дребосък, нещо от рода на Еди Пакман. А трябваше да търся някой който си няма понятие от стрелба за да изтърве такава лесна цел.

Целият беше застинал, с изключение на ноздрите му, които леко помръдваха, и се взираше в нощта. Ухилих се като го гледах как се свива все повече и повече. Ръката му, с която държеше чашата, бе заприличала на мъртвешка с белотата си.

И след това оня малък епизод пред Шип он Шор. Там също си поблъсках доста главата. Тогава не си криех самоличността така че за теб не е било проблем да ме откриеш къде съм. Може би някой ти се е обадил по телефона оттам, а може и да си ме следил през цялото време. Не знам. Но за това пък знам следното. Слушай внимателно.