Мики Спилейн - Кървав изгрев

В ден като днешния — събота, доста хора се женят, и аз бях решил да направя същото. Едва зазоряваше и е направо идиотско да си буден в пас като този, но изобщо не можех да мигна от разни мисли какво точно ще става през настъпващия ден. Пред очите ми беше Рондин — гола и зовяща, дори и така — дълбоко заспала в леглото си, едва на няколко преки оттук към центъра. Съвсем скоро нямаше да я има и тази нещастна миля разстояние, която ни разделяше.

В главата ми бе вече съчинена категорична оставка, която щях да връча на Мартин Грейди. Определено нямаше да му хареса. Сигурен съм, че би направил всичко, за да ме спре, но сега вече той „не върви“. Времето на пистолетите отминава. Всичко явно отива към разведряване и руснаците вече могат да ме извадят от списък „А“. Които и да са бъдещите мишени, определени от Грейди за мен, вече ще могат да дишат по-спокойно, защото просто няма да се намери никой друг, достатъчно добър и толкова бърз като мен, че да се справи от всяко положение. Нито пък би се забавлявал колкото аз. Излишна скромност не ме тормози, защото това си е самата истина.

Изобщо — да заминават но дяволите! Сега вече бъдещите ми жертви имат доста по-големи шансове да оцелеят за известно време, но в занаята накрая рано или късно виждат сметката на всеки. Просто отпадаш от играта във вид на покойник. Представях си какви ще почне да ги мъдри Грейди. Ще ми ги зареди разни за „патриотизъм“. Или ще ми напомни, че никой никога не изчезва от списък „А“. Тип като мене винаги ще бъде жадувана мишена за доста дула, ако не за друго, то поне да послужи за урок на останалите. Когато някой от нас се провали, ние всички усещаме удара върху себе си.

Или пък старият пес ще се пробва с древния номер, взет от висшата психология, да ми внуши, че типове като нас бъкат от разни импулси и оставането в занаята представлява жизнена необходимост, нещо като наркомания за откачалници от специалните служби.

Старият хитрец Грейди може да бъде страшно убедителен, но аз си имам един страхотен аргумент на моя страна — Рондин, а пък тя е безкрайно по-убедителна. Особено за мен!

Грейди, копеле, аз изчезвам! Напускам, изпарявам се! Никакви пистолети повече, никакъв екшън, никакви кървища! Писна ми от убийства! Измъквам се от джунглата жив и смятам да си остана така много жив и с малко белези от рани. Страшно обичах парите и работата, но сега много повече си падам по нещо друго. Тайгър Мен 1 1 Tiger Mann (англ.) — човекът-тигър, „Тигърът“. В книгата името и прозвището на главния герой съвпадат. Това е характерен похват на автора. Бел. ред. е приключил вече последния си лов и сега вече името се променя, мястото е различно и се разкрива едно съвършено ново бъдеще.

Погребвам верния ми „звяр“, калибър 45-мм, в килера за спомен и тръгвам по общоустановената пътека на спокойния живот…

Видях света и помогнах да се промени. Срещал съм много хора, на някои от които „помогнах“ да бъдат ликвидирани. Но не харесвам това, което съм направил, и затова сега Тайгър Мен се променя. Съжалявам, братче, но така се получава на практика. Така иска и Рондин. Точно това е, което искам и аз.

Телефонът до мен иззвъня остро и пресекливо, и аз малко неохотно вдигнах слушалката. Все още нямаше седем и не очаквах никакви обаждания. Веднага чух познат глас да казва:

— Тайгър?

— Да?

— Уоли Гибънс. — Гласът звучеше уморено.

— Какви ги вършиш толкова рано? Вие, бродуейските вестникари, никога ли…

— Още не съм си лягал.

— Та затова и мен трябва да разбудиш?! Защо?

— Защо ли? Виж, обади ми се един човек, който казва, че те познава. Прочел последната история в статията ми и се свърза с мен, за да те открие. Не съм му съобщавал абсолютно нищо. Само казах, че ще видя дали мога да те намеря и ти предам съобщението.

— Знаеш колко типове дават всичко, за да се докопат до мен… — напомних.

— Зная, затова и не съм му казвал нищо повече. А ти познаваш ли някой си Клемънт Флетчър?

Прерових камарата от имена в главата си, но не открих там нищо познато.

— Опиши го.

— Не мога. Беше телефонно обаждане. Първо звънил в офиса ми осем пъти, преди да се свърже с мен и каза, че спешно трябва да те намеря. Между другото, остави телефон. Ако искаш, се обади. — Продиктува ми номера и аз разсеяно го драснах.

— Какво каза той, Уоли?

— Нищо определено. Беше кратък и адски развълнуван от нещо. Тип като него сякаш дъвче слушалката, докато говори. Шепнеше, бързаше и ме закле, че някак си трябва да те открия и да му се обадиш. Нещо просветва ли ти за какво става дума?