Мики Спилейн: Кървав изгрев

— Хм… Смътно. Случват ми се маса неща и забравям детайли.

— Спестих още. Работих за тях. В Брюксел намерих този човек.

— Какъв човек? — попитах.

— Както ти казах, Тайгър, исках да отида до Пърдс, извън Вера Круз, където добиват уран. Винаги съм искал да отида там. Уелс и Чоуби ми казаха за урана там и аз исках да видя мястото. Мислиш ли, че искам цял живот само да плавам с корабите? Мислиш ли, че искам да…

— Карай по същество. Погледна ме между пръстите си.

— В Брюксел купих гайгеров брояч.

— За колко?

— Бон и осемстотин в зелено. Отидоха всичките ми пари.

— Чист грабеж. В заложните къщи тук са по 250. Той скочи от стола и отиде до прозореца.

— Значи са ме изработили. Не съм си и помислял… Казаха, че ще ми трябва при отиването в Пърдс. Играя си с него на кораба. Мога да позная „горещи“ места от „студени“.

— Това не е проверка.

Знаех, че има болно място и съжалих за думите си.

— Добре, Флетчър, в какво се състои работата. Трябва да тръгвам. Не дотичвам просто така при всеки, а и днес е голям ден за мен.

— Съжалявам, Тайгър.

— Забрави!

Той кимна с глава, хвана си ръцете и най-накрая спря продължителното ходене по стаята. Застана с лице към мен.

— Пристигнах с кораб „Мейтланд“, знаеш ли?

— Известно ми е.

— В Германия натовариха три преси. Слизах в трюма с гайгера и той взе да реагира като луд. Проследих и вдигнах капака на огромен контейнер, тези проклети преси са грамадни. Едната е точно „горещата“ — броячът подскача тъкмо при нея.

— Продължавай.

— Проверих. Сложих знак на опаковката и КАРГО паспорта. За брояча там е „горещо“. В контейнера сигурно има уран!

— В целия грамаден контейнер?

— Не видях.

Въобще не искаше да ме погледне. Продължи да се взира през прозореца, чудейки се какво ще кажа. Чувстваше се ужасно и не го обвинявах. Казах само:

— Значи ще хвърлим едно око на място.

Това трябваше да е моето „добро дело“ за деня. Реших да го направя като един вид услуга на приятел, който е бил заблуден, и евентуално да облекча нещастието, когато открие истината. Тогава вече щях да се оженя на спокойствие и да приключа с всичко това веднъж завинаги.

След едно обаждане по телефона и получено обещание за достъп стигнахме мястото. Влязохме в склада и за нула време открихме контейнера, отбелязан от Флетчър, въпреки че бе обграден с повече от тридесет палета оборудване.

Немската фирма „Кайплайтц“ е един от най-сериозните производители на ротационни преси в света и за да се направи дори само една е нужна близо година. Но поради факта, че тези преси могат да правят някои направо фантастични неща, фирмата имаше огромно търсене от почти всички големи издателства в света. За щастие ние в Щатите сме най-големите купувачи. Тази бе предназначена за някъде в столицата.

След като откъртих капака на огромния контейнер, отвътре се видя огромната машина.

— Ето я и нея. Ротационна преса.

— Цяла, но без оборудването.

Нямаше нищо, на което да не му е тук мястото. Когато поставих обратно капака и излязохме, погледнах Флетчър:

— Няма начин, Флеч…

— Тайгър… Броячът…

— Ами да погледнем и брояча.

— Разбира се, Тайгър. На кораба е.

Но не беше. Той преобърна целия си багаж и застана само с празната кутия в ръце и възглупав поглед. Беше ясно. Казах:

— Флетчър…

— Виж, Тайгър… Спрях го.

— Приятелю, нямаш нищо. За 1800 долара ти дават само рамката, която не можеш да различиш от истински гайгеров брояч или от радароскоп, който тиктака от време на време, а ти се хващаш. Погледни нещата в очите. Загубил си парите и за да са сигурни, че няма да се върнеш да си ги търсиш, продавачите наемат някой на борда да ти свие ментето за пет долара, след което си извън играта. Видя ли часовника на пресата?

— Не.

— Има светещ циферблат. Голям циферблат. Той може дяволски да разиграе всеки гайгеров брояч. Хванал си се на това. Просто си се заблудил, приятел?

Той веднага загря всичко. Можа да изръмжи само едно „мамицата му“, после излязохме к мръднахме да пийнем по кафе.

Срещахме се след една година и за известно време можехме да си приказваме за мадамите в Панама и за случката там, но сърцето и умът му изобщо не бяха в тези неща. Явно нещастникът страдаше за онези 1800 долара, чиято тъпа загуба го изваждаше от експедицията до Пърдс. Но не можех да му кажа колко всъщност голям късмет е извадил, въпреки малшанса.

По обяд си стиснахме ръцете и ходих цели три дълги преки, преди да намеря такси к се прибера в хотела.