Мики Спилейн: Кървав изгрев

За сватбен ден този наистина започна с твърде тъпа история, но пък аз съм късметлия, не като Флеч.

В четири часа ще да бъда женен и това ще е краят на всичко това!

Качих се горе и започнах да си събирам нещата. Една кожена чанта побра всичко, което носех, а останалото бе в джоба ми. Затворих чантата, вдигнах слушалката, за да извикам момче за багажа ми, така че да сляза долу стилно за последен път, но преди да успея да проговоря, служителката каза:

— Има обаждане за Вас, сър, ще го приемете ли?

Помислих, че е Рондин. Казах:

— Да, моля.

И тогава Мартин Грейди се обади:

— Тайгър, възложена ти е задача. „ПЛАТОН“!

„ПЛАТОН“ е голямата парола: „Убий или ще бъдеш убит“. Цялата структура на Щатите, националната ни сигурност е застрашена от сериозна опасност при подаването на този сигнал, защото алтернативната дума е „ВОЙНА“!

Когато почуках, тя отвори вратата и застана там — висока и красива. Зеленият халат, пристегнат с колан, се впиваше в талията й и подчертаваше ханша и бедрата. Отпред бе разтворен така, че кадифената издутина на гърдите й почти не се виждаше и се потапяше в гладкото очертание на стомаха.

Зад нея слънчевата светлина хвърляше потоци злато по кестенявата коса, а устните й се разтвориха в усмивка на чиста любов. Казах:

— Здравей, Рондин.

Всъщност тя не е Рондин. Тя е Едит Кейн, а Рондин е мъртва от дълго време. По-голямата сестра изглеждаше точно като нея сега, преди доста години. Истинската Рондин бе изкривила мисленето си с една от шибаните идеологии, побъркали света. Изпълнявайки задача, се сблъсках с нея в ролята й на агент от разузнаването. Животът ни изправи един срещу друг.

Тогава аз, като OSS агент я проследих във Франция, за да я ликвидирам. Вместо това просто се оплетох в любов. Хлътнах много здраво. Това беше, докато тя ми пусна два куршума, за да спаси собствения си задник, и ме остави да умирам. Дълго след това носех огромна омраза в себе си, заедно с белезите. Но запазих снимката на това красиво лице и това тяло, които никога не можах да забравя. После ги видях отново, дълго след като тя всъщност вече бе мъртва. Но този път срещнах идеалното копие — Едит, по-малката на Рондин. За мен обаче Едит винаги ще бъде Рондин, която бях обичал, а и тя нямаше нищо против. Нея обичах дори повече. Аз почти я бях убил, защото мислех, че тя е Рондин. А сега? Сега аз бих убил вместо нея или заради нея. Заради мен и тя би направила същото.

— Тайгър… — Тя протегна ръка и аз я поех. Устните й бяха нежно, страстно цвете върху моите, горещи и влажни… Пръстите й се впиха в ръцете ми, когато я привлякох към себе си. Ние сякаш се разтопихме в едно голямо, експлозивно чувство.

Но имаше нещо, което не бе наред, и тя го почувства. Отдръпна устните си от моите, облегна се назад в люлката на ръцете ми и ме загледа с питащи очи.

— Скъпи… Какво има? — Гласът й прозвуча леко дрезгаво.

— Да седнем…

Тя провря ръката си под моята и ние влязохме. Нямаше да бъде лесно. Оставих я първо да ми донесе кафе, изпих половината, докато тя търпеливо чакаше, и едва тогава казах:

— Трябва да отложим сватбата, скъпа…

За миг в очите й се появи болка. Дойде и изчезна, оставяйки нежен, тъжен поглед, в който имаше твърде много разбиране.

— Можеш ли да ми кажеш?

Поклатих глава.

— Не. Съжалявам.

— Но днес…

— …Щях да си подавам оставката. Но проблемът възникна, преди да успея да го направя. Твърде голям е, за да го подмина, а и няма друг, който да се справи с такава задача.

— Никой?

— Котенце… Това засяга сигурността на страната. А може би и твоята също… Великобритания и САЩ са толкова тясно свързани, че всичко, което засяга едната, засяга и другата. Не мога да остана извън това. Давам ти половината обяснение на работата ми, повече не мога. Имаме код и система правила, ненарушими за нищо на света. Адски съжалявам, бейби, но това стои даже преди теб и се надявам, че можеш да разбереш.

— He е лесно. — Тя погледна настрани, а на устните й се появи измъчена усмивка. — Наистина не зная какво да кажа.

— Няма нищо за казване. Нека си свърша цялата работа. После ще се върна. И съм твой!

Очите й отново намериха моите. Те бяха кръгли от любопитство.

— Наистина ли?

— И преди съм се справял. Винаги успешно.

— Ще бъде ли… Като последния път? С мен? — Тя остави кафето на масата и скръсти ръце в скута си. — Колко човека уби тогава, Тайгър? Колко пъти ТЕ се опитаха да те убият? Късметът може да е на твоя страна, но законът за залозите и загубите вече не е…