Мики Спилейн - Дългото очакване

— Лени…

— Млъквай, въшливо дребна курво. Знаеш ли откога чакам този миг? Да не си мислеше че ще офейкаш без да си платиш? Да не си мислеше че ще ме завъртиш на пръста си и ще те оставя ей-така? Вярно, можеше да си позволяваш всичко докато оная кучка Харлан беше жива, ама вече не ти става номера.

Ръката му отново я намери, този път в устата. Столът се прекатури от удара и тя се просна на пода с лице скрито в ръцете й.

Троя се опита да изпищи. Той се наведе над нея, издърпа я за ръката и отново я изблъска в устата.

— Лени! Недей… о, майко… недей!

Тя се блъсна в стената в напразен опит да се скрие от ударите му. Пищеше и хлипаше, пълзейки на четири крака, докато накрая се препъна в падналия стол.

Лени скочи и със замах я издърпа и я освободи. Тя се претърколи, роклята й се вдигна високо над кръста, тя задраска отчаяно по пода докато се добра до мен. Ръцете й сграбчиха отчаяно краката на стола на който бях завързан и устата й забълва проклятия, които след малко преминаха в дълго и накъсано стенание което разтърси тялото й.

Лени се усмихваше. Беше щастлив. Приближи се до масата, вдигна пистолета и провери колко патрона има. Очите му срещнаха моите и усмивката му премина в озъбване.

— Ти няма да умреш сам, Джони. Знаеш защо ще ти прави компания, нали?

Знаех, но предпочитах сам да ми го каже.

Лени прочете в погледа ми че това не беше тайна за мен.

— Наистина имаш мозък, братле. Разбира се, тя познаваше Харлан. Едно време бяха комбина. Тя беше наясно че след като експедирахме Харлан после идваше и нейния ред. Опита се да ме прецака. — Той се ухили мръсно. — Понякога парите, които ги хвърлям по курвите, си струват. Понякога.

Той пристъпи напред, допря дулото на пистолета до главата й и пръстът му започна да се стяга на спусъка.

— Пръснеш ли й черепа и мангизите й ще ги прибере най-близката леля или чичо, Серво. Твоите мангизи. Те са в банката и ще си ги приберат като две и две и четири. Трябва да са най-малко петдесет бона.

Всички очи в стаята се спряха върху мен. Стана толкова тихо че се чуваха напъните на пъпчивия да намести стомаха си. Аленият цвят бавно си проби път към лицето на Серво и една вена се изду и запулсира на врата му.

Острието на ножа в ръката на Еди изскочи и се прибра няколко пъти.

— Шибай я, Лени! Зарежи мангизите!

— Не! — Той ми показа зъбите си. — Казах ти че това момче тук има мозък, Еди. Не е зле да вземеш пример от него. Тия дни някой ще я потърси. Ако тя е духнала сама от друга страна няма логика мангизите да остават в банката. — Той полуизвъртя глава през рамо. — Еди… ти знаеш къде стоят документите за банката в апартамента. Иди ги вземи. Донеси и бланка за теглене.

— Как по дяволите ще карам с тоя гипс?

— Лобин ще шофира.

Високият изгрухтя съгласието си.

Пъпчивият се обади и той:

— Искам и аз да си ходя. Нещо не ми е добре.

— Окей, пръждосвай се и ти, педал. А вие да бъдете тук след половин час.

Значи не бяхме много отдалечени от града. Половин час. По четвърт до там и обратно. Къщата беше точно на края на града до реката.

Тримата излязоха заедно. Двигателят на колата изрева, гумите превъртяха със свистене по мокрия чакъл и колата се втурна към пътя.

Лени ми хвърли един поглед, огледа и сгърчената в краката ми фигура и излезе от стаята. Чух го да спуска резе на някаква брава и да го пробва.

Разполагах с най-много десет секунди преди да се върне в стаята. Не повече. Десет шибани секунди които щяха да решат дали да живея или да умра. Ритнах я с всичка сила в ребрата и тя простена. Ритнах я още веднъж и я подхвърлих във въздуха на половин метър от стола. Подпъхнах обувката под брадичката й и я повдигнах.

— Чуваш ли ме? Разбираш ли какво ти говоря? По дяволите, кимни или дай някакъв знак!

Очите й бяха празни. Едното мигаше бързо.

— Слушай внимателно! — Думите рукнаха от устата ми в задъхан шепот. — На десния ми крак под крачола има пистолет, в едно джобче на панталона е. Протегни си ръката и го пипни. По дяволите, Троя, по-бързо! Да не ти се умира? Само след секунда и ще е тук!

Очите й продължаваха да гледат безсмислено. Отпуснах си крака и го прибрах, а главата й клюмна отново в момента в който Лени влезе в стаята. Той затвори вратата след себе си, оголи хищно зъби и се приближи към нас.

Отново замахна и устните ми цъфнаха и двете. Сива мъгла покри съзнанието ми. Когато се съвзех и отворих очи пак ме удари, но тоя път вече беше дежурен удар, в който не вложи душа.

Успях да задържа главата си изправена и да проследя как обработва повторно Троя. Дяволът отново надзърташе от очите му. Риташе я в стомаха докато я преобърна с лице към пода. Всичката омраза и ненавист събрана в него за всичките изминали тия години се изля от него и той спря чак когато не му остана въздух. Остави я да лежи на пода и се върна на масата. Два пъти вдига пистолета и го насочва към нас. И двата пъти го отпущаше надолу. Петдесетте бона в банката бяха прекалено много пари за да се позволи да ги загуби.