Мики Спилейн - Дългото очакване

Пет години и хиляда мили. Бях извървял толкова дълъг път за да свърша завързан на стол като този с мириса на близката река в ноздрите ми. Скоро щяха да се върнат и да ме гледат, и аз щях да ги гледам, но щяха да се смеят само те. Щях да си седя на стола докато пукна.

Може би някой щеше да открие тялото ми и щеше да разбере как съм умрял. Едва ли. Прииска ми се да узная цялата история преди да умра. Това щеше да ми хареса. Наистина бих искал да знам колко близко съм бил до разгадаването й.

Сега вече ми беше ясно как се бяха развили нещата.

Преди Линкасъл имало Лени Серво и едно момиче на име Грейси Харлан. Тя била момиче от шоуто, но когато условията вече станали сурови се свързала с Лени Серво. Погаждали мръсни номера на момчетата-паралии и после събирали урожая. Изнудване със секс-гарнитура, специалитетът на заведението. Колкото и да е хитър клиентът, това е номер който винаги успява. Разбира се, до момента в който някой от клиентите не реши да протестира.

Но дори и излежаната присъда не намалила апетита й да се върне обратно в бизнеса. Лени го подгонили в източните щати и той взел да се оглежда за някое по-тихичко местенце в което да се устрои. Наистина бил много хитър. Намерил Линкасъл. Но дошъл в него разорен и без необходимите връзки с които да възстанови големите си доходи.

О, това не било проблем за момък като Лени Серво. Той хванал за гушата хлапака на име Джони Макбрайд. Явно му е сечало пипето. Харлан завлякла с помощта на оная си работа Джони в такава кал, откъдето нямало излизане, и точно в този момент се появява Лени с изгодното предложение да отклони определени банкови фондове за да финансира неговите операции.

Мръсният му кучи син дори си осигурил и застраховка. Междувременно взел акъла на Вера Уест с изключителните си качества на бизнесмен от висш ранг и по този си осигурява подкрепата й и когато идва големият ден на Лени Джони хуква да спасява Вера, а не себе си!

Боб Миноу също трябва да е бил нащрек през цялото време. А и не е могло да бъде иначе. Щом Лени е плащал за музиката и за аплодисментите на полицията и управата на града. И наистина на всички пипето им е щракало бързо. Но най-далеч е гледала Харлан. Бързо разбрала че когато Лени стане най-важната клечка, то работата й е спукана. Тя е била най-слабото звено във веригата.

Така че Харлан също взела някои предпазни мерки. Написала писмо на Боб Миноу и той се погрижил за него. Там било цялата засечка. Той не трябвало да го отваря докато тя е жива, но в един момент от разследването на Серво разбира че тя е била свързана с него.

И може би тогава е заподозрял каква е играта. Избързал и отворил писмото и разбрал колко бил прав. Не спрял до тук и го фотостатирал в случай че нещо се случи с оригинала. Не можел да поема повече рискове със сейфа си който на два пъти бил отварян с взлом.

Колкото повече го прекарвах през ума си толкова по-ясна ставаше картината. Застраховката на Харлан би била ефективна само при условие че Лени знае за съществуването й. Така той не би си позволил да я премахне. Първо е трябвало да се добере до писмото, и то колкото е възможно по-бързо.

И наистина е бил бърз. Миноу направил двойна проверка на източника и когато писмото му се върнало с потвърждението той не си губил времето тепърва да започва лова на престъпниците. Отишъл до канцеларията си, но някой който знаел къде ще бъде и че писмото е пристигнало с резултата от запитването се обадил където трябва и много скоро неканен гостенин споходил канцеларията на Миноу.

Това съм бил аз, казах на себе си. Не, Джони. Може би е отишъл да развали работата на областния прокурор и се е паникьосал. Разбира се подгоненият от закона няма време да разсъждава логически, нали? Така че се сдобил отнякъде с пистолет в случай че някой се опита да се отърве от него и отишъл да се срещне с Миноу.

Паника. Беше ми много трудно да си представя Джони изпаднал в паника. Момъкът правеше абсолютно всичко с ледено хладнокръвие.

Долових шум от стъпки отвън. Метал издрънча в метал и нечий глас изпсува приглушено. Отвори се и затръшна врата и нечии крака избумтяха по пода. После се отвори с трясък и вратата на стаята и на прага застана самият Лени Серво, и от шапката му се процеждаше вода над очите. Устните му бяха целите в струпеи, а лицето цялото отекло и раздуто. Еди Пакман и хлапака стояха плътно зад гърба му. Еди носеше пистолет. Лени държа ръцете си в джобовете докато ме гледаше, и после захвърли шапката си върху масата и свали дъждобрана си.