Мики Спилейн - Дългото очакване

Знаех много добре какво ще последва и единственото нещо което успях да направя беше да се изплюя в лицето му преди да ми отметне назад главата с юмрука си.

— Мръсно вонящо копеле! — изрече той и отново ме удари.

Продължи да ме удря докато кокалчетата на ръцете му не станаха целите в кръв и тогава ме ритна с петата си в стомаха ми и се смя като луд докато аз повръщах на пода.

— Трябваше да си сложиш ръкавица, Лени. — каза Пакман. — Виж какво си направи ръкава.

Лени не му отговори. Продължаваше да ме гледа втренчено и дъхът му свиреше при всяко вдишване и издишване между зъбите.

— Къде е тя, проклет да си?

Устните ми бяха надути кървави балони.

— Кой?

— Вера! Говори, иначе ще проплачеш и майчиното си мляко!

Пожелах му нещо с две думи които не бяха «лека нощ».

— Няма да говори. Той е бабаит. — каза Еди.

Лени видимо се успокои. Разтри кокалчетата си и се облегна на масата. Обожаваше позата приседнал на ръба на масата с единия крака лениво люлеещ се във въздуха.

— Точно така. Бабаит. Никога не съм си мислил че действително ще е толкова корав.

— Нали затова са му дали медали в армията. — каза Еди.

Изправих си главата и на свой ред го изгледах. По кожата ми полазиха тръпки.

Очите на Лени се бяха превърнали в черни мъниста на ненавистта. Омразата му беше толкова страшна, че едва намираше думите да я изрази.

— Помниш ли какво ти казах преди пет години? Казах ти да се махаш от града и повече да не се връщаш. Казах ти веднъж че ще оставя Еди да те обработи с ножа си така че от теб да останат само парцалите ти, ако се върнеш, и ти се върна.

Тогава беше уплашен, Макбрайд. Дяволски добре знаеше тогава че не се шегувам. Но ти много забравяш. Или пък си мислел че не говоря сериозно? Еди е с много мръсно съзнание. Обича да гледа как тече кръвта. Умира да резне някой и да му пусне кръвчицата, а той да си седи отстрани и да гледа как му изтича кръвта на нещастника. Ето затова си го държа до мен Еди. Хората си го познават и поради това всички са внимателни с мен.

Освен теб, Макбрайд. Ти се писа по-голям умник от останалите. Ти и още няколко такива като теб. Сега ще се убедиш колко глупаво си постъпил като се върна.

Еди се ухили и захвърли ножа на масата. Ножът се приземи до лампата като през това време Еди бръкна за нещо в джоба си. После натисна нещо върху предмета и дългото блестящо острие изскочи пред дръжката на ножа, единственият блестящ предмет в стаята.

За последен път се писах корав. Казах:

— Браво, Еди, заслужаваш да бъдеш щастлив. Три пъти се опита да го направиш и накрая птичката кацна върху рамото ти.

Двамата се спогледаха и Еди повдигна рамене. Лени изпсува с приглушен глас и запали цигара. Ръката му още кървеше.

— Покажи му. — каза той.

И Еди ми показа. Пристъпи напред и отряза парченце от лявото ми ухо и после от дясното. Пъпчивият хлапак си изповърна червата и Еди се изсмя в лицето му. После каза:

— А сега вече идва големият майтап. — и посегна да ми разкопчее колана.

Всички чухме спирачките които наби отвън някаква кола. Затръшна се врата и някакъв юнак се втурна в стаята като пръскаше навсякъде вода. Беше висок и слаб и носеше кобур с пистолет под дъждобрана си. Хвърли поглед на превития хлапак и после на мен. Гледката не го впечатли особено.

— Дамата е отвън. — каза той.

Лени скочи от масата.

— Къде я намери?

— Опитваше се да се измъкне на стоп на осем мили от града. През цялото време се е крила в града.

— Доведи я. — Махна с палец към хлапака. — Иди му помогни.

И те ме забравиха за момент. Дори и Еди Кръвника. Двамата застанаха до вратата и зачакаха да се върнат другите. Вратите на колата се затръшнаха отново и високият мъж се върна в стаята като мъкнеше на гръб жена в скъсан сив шлифер. Захвърли я на единия стол и качулката се изхлузи от главата й.

Лени беше открил Троя Авалард.

Не беше й останала много красота. Косата й представляваше сплъстено руно по двете страни на лицето й. На едната буза се виждаха две дълбоки и дълги драскотини а горната устна бе посиняла и безформена. Помътнелите й очи отразяваха ужаса който властваше в душата й и станаха още по-широки при вида на Лени.

Той я шибна с отворена длан в зъбите и я събори от стола.

— Прекрасно! Не е ли прекрасно? — Смееше се като луд докато изговаряше думите и я изблъска два пъти докато беше още на стола. — Сега вече сме в почти пълен състав. Жалко само дето Харлан взе че си отиде, ха-ха! Щяхме да си заформим чудесно парти пълен комплект!