Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Ще видим. — Оставиха трупа в тъмната пролука и Флап промърмори: — Знаех си, че някой ден ще си го получа от някой с нож.

Той тръгна напред. Беше толкова тъмно, че трябваше да опипват от време на време.

— Това, което ни трябва, е тук. Детонатори, всичко. Открих го следобед. — Заеха се да разбиват сандъка с ножа на Флап. Изваждането на всеки пирон им се струваше като изстрел.

— Откъде знаеш какво има във всеки?

— Виждал съм такива в Камбоджа. Всичко тук е съветско. Има знаци за другарчетата, които не могат да четат руски. Такива като мен.

Страницата поддаде. Флап затършува вътре. Извади шепа детонатори и кабел. След още малко намери и таймер.

— Сега остава да намерим пластиката.

Джейк се ужаси: — Не знаеш ли къде е?

— Не можах да го намеря днес.

— Може би е още на кораба.

— Може би. Вади запалката и търси.

Намериха отворен сандък. Гранати. Всеки сложи по пет в джобовете си и продължиха.

Времето напредваше. Запалката се нагря и угасна. Бутанът беше на свършване. Всеки момент можеше да дойде някой на проверка. Джейк се бе отчаял вече, когато намериха експлозива. Бяха пет сандъка един върху друг.

— Вдигни ме — каза Флап.

Той легна върху най-горния и започна да разковава капака. Скърцането беше като вой на сирена. Накрая се обади:

— Подай ми жицата и останалото.

— За колко време да наглася таймера?

— Трийсет минути. Искам точно след половин час тази съкровищница да полети във въздуха.

Таймерът беше механичен. Джейк започна да го навива. Циферблатът показваше дванайсет часа максимално закъснение. Той го нагласи на трийсет минути и го подаде на Флап. Минаха още две минути, преди Флап да поиска помощ, за да слезе. Цялата му страна беше влажна от топла кръв.

— Противотанковите ракети са насам — промълви той. Направи четири крачки и падна. Джейк му помогна да стане. — Дай да се опитаме да те превържем.

— С какво?

— Ще свалим ризата на някой от убитите.

— Няма време. Хайде!

Всеки взе по две ракети. Флап вече бе видимо изтощен. Но на мъждукащата светлина от запалката обясни старателно как се зарежда, прицелва и стреля с ракетите. Запалката угасна окончателно, преди да свършат. Джейк я хвърли, сложи автомата си на рамо и вдигна две ракети. Трябваше да помага на Флап да се изправи. Флап вдигна своите две, но заряза автомата и тръгна напред.

На втората стъпка замръзна. Пред него стоеше някой с насочен автомат.

Капитанът!

Бърз като светкавица, той пристъпи напред и удари Флап по главата с приклада. Флап се строполи. Последва ритник за Графтън, който го намери точно в счупеното ребро. Пред очите му светна и той за малко не загуби съзнание.

Когато се посвести, видя, че лежи почти върху Флап. Капитанът приказваше:

— Виждам, че сте се ровили в оръжието. Какво още успяхте да направите?

Джейк напипа лявата ръка на Флап. Ръкавът беше достатъчно широк. Успя да извади ножа. Още един ритник.

— Какво правехте тук? Отговаряй!

Когато кракът се насочи за нов ритник, Джейк го хвана и дръпна с все сила. Капитанът загуби равновесие и падна. Джейк се хвърли върху него, но капитанът беше по-бърз и се изплъзна. Започна да се изправя и Джейк отчаяно замахна с ножа. Беше яростен обратен удар. Капитанът залитна. През цялото време, докато раздаваше ритниците, бе държал автомата в лявата си ръка. Сега го пусна и с две ръце се хвана за корема. От устата му се откъсна неистов вопъл.

Червата му се изсипаха.

Падна на земята. Джейк допълзя до него и го намушка. Отново и отново. Когато спря да шава, Джейк за по-сигурно му преряза и гърлото. После се изтъркаля настрани и започна да стене. Не можеше да си поеме дъх.

Трупът трепна. Независимо от страхотната болка, Джейк заби ножа в сърцето и го остави така. Успя да стане някак си.

Ле Бо беше в полусъзнание. Джейк го хвана за яката и се опита да го вдигне. Не успя. Не можеше да го държи само с една ръка.

Пристана. Трябваше да стигне с Флап до пристана. Нямаше друг начин. Щеше да го влачи.

Болката беше непоносима. Но дишайки на пресекулки, той потегли. Спираше от време на време, за да провери посоката, защото теглеше Флап гърбом. Светлините на селото бяха в непосредствена близост. Нямаше как да не го видят. Щяха да го застрелят. Вече не му пукаше.

За голямо свое учудване, успя да стигне до пристана. Флап няколко пъти се размърда, но така и не дойде в съзнание. С последни сили Джейк го прехвърли на яхтата. Спря за малко — въздухът не му достигаше. Едва успяваше да вдишва.