Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Ще бъдем заедно. Но все пак това е по желание. Ти си по-старши и не сме в самолета. Ти командваш.

— Благодаря ти от дъното на долната си душица. Аз... Ставам командир за втори път. Нали едно време командвах цял взвод. Сега сме аз и едно насрано хвъркато. Кариерата ми в армията се стрелна като ракета.

— Стига си плямпал. Сериозно.

— Мислиш ли, че ставаш за това?

— Да.

— Сам си си виновен. Планът е следният.

Докато слушаше, Джейк реши, че Флап цял следобед е мислил как по-добре да цакне пиратите. Стана му приятно. Флап бе оставил инициативата у него. Флап Ле Бо беше мъж на място.

— Няма да почваме веднага щом се стъмни — каза Флап. — Те очакват точно това. Най-добре е след полунощ.

— Луната ще изгрее след полунощ — отбеляза Джейк, — но облаците ще я скриват.

— Напротив. Добре ще е лунната светлина да пробива през облаците. Ще са по-спокойни и може да задремят.

Върнаха се обратно в джунглата, до малко поточе. Джейк се съблече и седна в него. Диарията отшумяваше вече, но доста го бе обезводнила. Пи дълго от потока. После изпра летателния костюм и бельото си и се облече.

Накрая отново легнаха на влажните, гниещи листа. Гадините досаждаха, но те бяха достатъчно уморени и не след дълго приглушените звуци от селото и реката ги унесоха. И двамата бяха изтощени от емоциите през последните два дни и нощи и спаха, без да сънуват. Когато се събудиха, светлината бързо намаляваше и шумът от разтоварването на кораба беше спрял. Пиха вода от потока, Джейк се облекчи и отново пропълзяха до мястото, откъдето се виждаха колибата и лодките.

Чакането бе проблем.

Когато си прекрачил прага и хубавата храна, удобното легло, чистите дрехи и добрите приятели вече са без значение за теб, животът става просто борба за оцеляване. Второстепенното просто се стопява.

Лежаха в шумата и докато единият наблюдаваше, легнал по корем, другият дремеше. За щастие на малкия кей имаше електрическа крушка, закрепена на някакъв прът.

Часовете се точеха. В мислите им беше само предстоящият бой и евентуалната смърт. Това правеше чакането още по-болезнено. Но трябваше да чакат.

Няколко часа след като се стъмни, дойде смяна на часовите. Всички бяха с автомати.

Никой не се доближи до лодките. Дори и когато заваля. Отначало само ръмеше, после дъждът се усили. И пак никой не излезе да покрие лодките или да провери въжетата, с които бяха завързани.

Всякакво движение по тъмния търговски кораб замря. От мястото им се виждаше как от време на време припламват огънчета от цигари. Но малките дизелови двигатели на крановете мълчаха. Корабът просто беше черно петно в още по-черна нощ.

Накрая селото утихна.

Продължаваше да вали.

Джейк заспа.

Когато Флап го събуди, дъждът беше почти спрял.

— Виж — шепотът му беше толкова тих, че първоначално Джейк не го разбра. Трябваше да се премести, за да види това, което му сочеше Флап. След няколко секунди успя да различи двамата, които стояха на кея и пушеха. Бяха далеч от светлината, но се виждаха добре.

— Излязоха от колибата. Аз тръгвам.

— О’кей. — Джейк се засуети с калашника. Искаше още веднъж да се убеди, че затворът е чист. После вкара цевта в една пролука в храстите и разтвори краката.

Минаха няколко минути. Чуваше гласовете им. Те пушеха и си приказваха. Джейк настръхна. Ако сега откриеха Флап, не им оставаше друго, освен да се опитат да откраднат яхтата.

Накрая часовите се отправиха нагоре към колибата. Единият изостана. Обърна се по посока на Джейк. Едва когато отново тръгна към колибата, Джейк видя, че си закопчава панталоните. Другият вече бе влязъл вътре. Джейк спря да диша и примигна бързо няколко пъти, напрягайки се да види нещо в пълния мрак. Вторият застана пред вратата и за момент спря. Ако извика или стреля...

В този миг се показа нов силует и двамата се скриха от погледа му.

След по-малко от минута Флап излезе от колибата и тръгна към него. Ходеше спокойно, с по един автомат в ръка. Когато се приближи достатъчно, той прошепна тихо:

— Ела да огледаме лодката.

Джейк изпълзя изпод храстите и се изправи. Флап вече беше на кея. Джейк го последва, опитвайки се да изглежда безгрижен като двамата часови.

Флап се качи на яхтата:

— Акумулаторът е зареден.

— Горивото?

— Има някаква туба. Чакай да видя. — Мина около минута. — Бензин е. Към два галона. Ще го излея в резервоара.

Не можеха да пробват двигателя. Това беше слабото място на плана. Ако двигателят не запали, трябваше да вземат една от трите лодки. Джейк провери за гребла. Всички имаха. Имаха и извънбордови мотори, но наличието на греблата показваше, че собствениците не разчитат много-много на техниката. Или просто бяха внимателни.