Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Трябваше да поемат риска.

Джейк се обърна с гръб към яхтата и погледна към селото. През гъстата растителност се промъкваше слабата светлина от две-три крушки.

Флап застана до него:

— Решавай, друже. Можем да отвържем това корито и да се изнесем от тук живи и здрави. Няма да се усетят до сутринта.

— Ти си старши — отговори Джейк. — Ти решаваш. Но цял живот няма да си го простиш.

— Давам ти възможност да избираш.

— Ставаш смешен. — Не можеха да стоят изложени на показ като двама нюйоркски банкери, които чакат за такси. — Тръгвай Ле Бо. Аз съм след теб.

Флап внимателно потопи единия калашник във водата, обърна се и започна да се отдалечава. Джейк го последва.

Заобиколиха селото през джунглата. Складът с оръжието беше от противоположната на морето страна, на около сто ярда от големия пристан. Охраняваха го минимум двама часови.

Флап избра място за наблюдение и зачака. Джейк замря до него. Часовите бяха нащрек. След като и вторият мина, Флап каза:

— Прекалено внимателни са. Надушили са нещо.

— Може би са разбрали, че някой е изчезнал следобед.

— Може би.

— Ами ако има още някой между сандъците?

— Има. Можеш да бъдеш сигурен.

— Дай да погледнем и от другата страна, преди да влезем.

Флап отново тръгна пръв. Джейк реши, че по-важно е да не го загуби и остави грижата за избягване на противника на него.

Флап спря на малък хълм по средата между кораба и склада. Селото беше право пред тях. За да стигнат до кея с лодките, трябваше или да се върнат по пътя, по който бяха дошли, или да пресекат селото.

— Това е мястото — каза Флап. — Знам, че е шибано, но трябва да сме отстрани на кораба. От пристана се вижда само кърмата. Можеш ли сам да се оправиш?

— Да. Само да не угасят онази лампа на улицата.

— Няма. Хайде да тръгваме.

Те се върнаха при склада и се скриха на петдесет фута от сандъците във високите до кръста храсти. Флап изчака единият от часовите да премине зад ъгъла и се шмугна в една от пролуките. Беше оставил автомата си при Джейк.

Мина минута, после още една.

Вторият часови се показа и отмина.

Флап трябваше да се справи с човека, който беше вътре, преди да премахне часовите. Рискът беше огромен, но нямаше как да отворят безшумно сандъците. Затова обезвреждането на охраната беше задължително.

Изтекоха още няколко минути. Джейк несъзнателно се хвана за спрелия часовник. Трябваше да го хвърли.

О’кей, Флап. Къде, по дяволите, си, приятелче?

Давай! Давай, Флап!

О, Боже, не позволявай да му се случи нещо.

Май е малко късно за това, Джейк. Можеше вече да сте далеч надолу по реката, ако не бе настоявал за това.

Е, нещо бе станало. Флап сигурно е загазил.

Джейк се разкъсваше от съмнение. Ако се опиташе да влезе, можеше да провали всичко. Да, ама ако Флап е ранен, може да умре, без да му помогне.

О, Господи.

Единият от часовите се приближаваше отново. Оглеждаше се, но оръжието му беше хванато небрежно под лакът. Когато се изравни с пролуката, където бе изчезнал Флап, той спря. Джейк се прицели. Пиратът направи крачка назад и погледна вътре. Ако вдигне автомата, е мъртъв.

Две ръце се протегнаха и го дръпнаха напред.

За какво, по дяволите, се тревожиш, Джейк. Флап е върхът. Абсолютният връх. Шибан супер-морски пехотинец.

Продължи да чака. Беше убийствено. Особено когато не знаеш какво става.

Джейк вдигна глава и внимателно се огледа. Никакво движение.

Вторият часови се появи. Беше по-внимателен отпреди. Държеше автомата си с две ръце, готов за стрелба. Изглеждаше озадачен.

А-ха. Не е видял другия и сега се чуди къде е. Спря, огледа се и тръгна да се връща. Когато стигна ъгъла, една ръка замахна и той застина.

Дори от толкова далеч Джейк видя ръкохватката на ножа, която стърчеше от под брадата му. Автоматът му падна на земята, той залитна и се хвана за гърлото. Ле Бо му запуши устата с ръка, за да е сигурен, че няма да гъкне, но падна с него. Джейк скочи.

Флап се държеше за кръста. Целият му летателен костюм беше в кръв. Морският пехотинец извади ножа от гърлото на жертвата и го обърса в крачола си, оставяйки още една тъмна диря. После го прибра обратно в ръкава.

— Какво стана?

— Онзи вътре имаше нож. Хубаво ме ръгна.

— Оседлаваме и се изнасяме.

— Не става. Купиха ни билети и не може да не се възползваме. Бързо, дай да го скрием тоя. Хващай.

Всеки хвана по една ръка.

— Много ли е сериозно? — попита Джейк.

— Не знам. Много боли.

— Ще издържиш ли?