Кони Мейсън: Нежно изкушение (Дива любов)

Робин й хвърли остър поглед, който я накара да сведе виновно очи.

— Как се чувствате, мистър Маккензи? — запита младият мъж с мек глас.

— Не се безпокой за мен — промълви Уилям и дори успя леко да се усмихне. — Колко още ни остава?

— Изминали сме около половината път до фермата Маккензи. Ето, приготвил съм ви нещо за хапване.

— Не искам нищо — каза Уилям и се извърна, сякаш не желаеше дори да погледне към храната.

— Татко, моля те, хапни нещо — настоя Кейт. — В Парамата има лекар и аз помолих мистър… ъ-ъ… Робин да ни заведе първо при него.

Явно смяташе, че не е редно един затворник да се нарича мистър. Робин усети това и реши също да се държи грубо с нея.

— Не, Кейт, искам първо да си ида у дома — във фермата Маккензи. Лекарят може да дойде по-късно, ако толкова настояваш, но аз лично сериозно се съмнявам, че ще може да ми помогне с нещо.

— Татко!…

— Баща ти е прав, Кейт — обърна се към нея на „ти“ Робин, но после реши да посмекчи нещата. — Извини ме… мис Маккензи. След като се настаните във фермата, ще изпратя някой да доведе лекаря. — Той започна бързо да яде, но веднага спря, когато Уилям постави ръката си върху неговата.

— Разкажи ми за фермата Маккензи. От това, което знам от Тед имам чувството, че тя е едно проспериращо предприятие. Дължа много на Деър Пенрод, че пое ръководството на фермата, докато ние отсъствахме. Надявам се ще мога лично да му благодаря.

— Сигурен съм, че Деър и Кейси ще ви посетят много скоро.

— Кейси?

— Съпругата на Деър.

— Значи той се е оженил повторно. Може би за някоя жена, която е срещнал по време на посещението си в Англия?

— Не — отвърна Робин и добави след кратко колебание: — Кейси е бивша затворничка.

Кейт с мъка преглътна, напълно шокирана от изумителното съобщение на Робин. Как може мъж от добро потекло да се свърже с жена, извършила толкова ужасно престъпление, че да заслужи не само присъда, но и насилствено екстрадиране от собствената си страна? Кейт наистина не разбираше това и се надяваше, че няма да е задължително да поддържа приятелски връзки с жена с подобен морал и репутация. Какво би могло да принуди Деър Пенрод да вземе за съпруга такава жена, при това на мястото на едно прекрасно и изискано създание, каквото беше братовчедката й Мърси?

Уилям също бе изумен от думите на Робин, но за разлика от дъщеря си не даде никакъв израз на чувствата си, като предпочете да раздава присъди едва след като се запознае лично с Деър и Кейси. Той харесваше Робин Флетчър, независимо от миналото му, и с нетърпение очакваше да види с очите си как се е развила фермата под неговото ръководство. Дано господ му отпусне достатъчно време, за да може да се увери, че Кейт наследява един процъфтяващ бизнес. Уилям си даваше сметка, че единственото нещо, което му даваше сили да издържи през тези дълги седмици, бе желанието му да види уредено бъдещето на Кейт.

Робин започна да разказва на Уилям за фермата Маккензи и той го слушаше с голямо внимание. Кейт също следеше разказа му, доста смутена и дори малко притеснена от нескритата гордост, която прозираше в думите на Робин. Според нея той бе обладан от амбиция за собственост върху нещо, което никога нямаше да му принадлежи. Уилям пък усети единствено страстната му любов към земята, увереността му в собствените сили и гордостта от постигнатото. Старецът нямаше ни най-малка представа какво престъпление е извършил Робин, но инстинктивно чувстваше, че наказанието му е било несправедливо жестоко.

— Както изглежда, фермата Маккензи направо е процъфтяла в отсъствието на Тед, за което трябва да благодаря на теб и на Деър Пенрод — каза Уилям с нескрита топлота.

— Просто вършех работата си — твърдо отвърна Робин. — Като човек със статут на преждевременно освободен имах право да работя където поискам и не можех да пренебрегна молбата за помощ на Деър, когато той поиска да дойда и да поема ръководството на имението Маккензи.

— Може би Деър Пенрод е трябвало да се погрижи и да намери някой по-подходящ човек за управител на фермата от един затворник — намеси се Кейт като тръсна сърдито красивата си глава.

— Кейт! — опита се да извика Уилям, но веднага се задави от остър пристъп на кашлица. — Как можеш да говориш така?

Робин само се усмихна презрително, свикнал на подобни забележки, които не веднъж бе слушал от „чистите мерина“. Сините му очи, студени като топчета лед, се стрелнаха към Кейт и тя цялата потрепери, сякаш този поглед я смрази до кости. Този човек е наистина опасен, помисли си тя, много по-опасен, отколкото бе предположила в началото. Твърдо реши да разговаря с баща си за Робин Флетчър, когато останат сами, и да настоява Робин да бъде изхвърлен от имението им. Но в момента, като гледаше безпомощното състояние на баща си след острия пристъп, тя отхвърли мисълта за Робин и се наведе над него, за да го поуспокои.