Кони Мейсън: Нежно изкушение (Дива любов)

— Съжалявам, татко, не знам какво ме накара да кажа това.

Кейт съзнателно избягваше погледа на Робин, защото по очите й той веднага щеше да разбере, че всъщност изобщо не съжаляваше. Може би с времето, след постоянните контакти с престъпници и мошеници малко ще привикне с тях, ще може да ги понася, но й изглеждаше невъзможно да се научи да ги харесва, нито дори да се държи любезно.

Фактът, че Уилям толкова много се разстрои от случката, накара Робин бързо да овладее гнева си. Бедният старец нямаше никаква вина, че дъщеря му бе с такъв остър език и толкова го ненавиждаше. Очевидно бе предоставил на дъщеря си прекалено голяма свобода и тя си позволяваше да дава воля на чувствата си. Жена на нейните години би трябвало вече да е омъжена и няколко деца да се въртят около нея.

— Време е да потегляме отново, сър — каза Робин и започна на събира остатъците от закуската им. — Иска ми се да пристигнем във фермата преди да се стъмни. Из горите наоколо все още има доста бандити. Не бих желал подобно посрещане за вас.

Той скочи горе на седалката на колата, без да подаде ръка на Кейт. След като му стрелна осъдителен поглед, тя тромаво се изкачи и се настани до него.

— Какви са тези бандити? — попита, докато внимателно загръщаше с пола краката си.

— Избягали затворници, които живеят из шубраците. Нямат своя земя и се прехранват като отмъкват добитък, най-често овце, понякога нападат дори фермите. Но по-опасно е по пътищата и никой не е застрахован, докато бандитите се скитат наоколо.

Кейт се огледа нервно, като си представи, че зад всяко дърво може би дебне някой бандит, готов да ги нападне.

— Имаш ли оръжие?

— Аз съм затворник, забрави ли? — засмя се грубо той.

— Аз… разбира се, глупаво бе от моя страна да задавам такъв въпрос. — Лицето й се обля от червенина. Дали ще може някога да се приспособи към тази дива, нецивилизована страна? Погледна встрани и внезапно изпищя при вида на съсухреното лице на една коала, която й се усмихваше, докато дъвчеше спокойно листото си.

Малко по-нататък пък забеляза отново дребно кенгуру и започна внимателно да следи движенията му, доволна, че може да се занимава с нещо друго и да не мисли за натрапчивото присъствие на Робин Флетчър.

С изумление си припомни, че в Англия вече бе есен, а тук, в Австралия настъпваше пролетта. Навсякъде наоколо бяха цъфнали цветя. Имаше и още нещо много странно — когато откъсна един цвят и го помириса, не усети никакъв аромат. Робин й обясни, че макар да са много красиви, повечето от цветята в Австралия не миришат.

Макар че разстоянието от Сидни до Парамата бе едва петнайсет мили, пътуването до фермата продължи няколко часа.

— Пред нас е имението на Пенрод — съобщи й Робин, когато преминаха покрай голяма, спретната къща, отдалечена от пътя. — То принадлежи на бащата на Деър, Рой. А имението Маккензи е по-надолу, зад завоя на реката. Земите на Деър се простират на запад от фермата Маккензи и обхващат почти цялото пространство покрай реката Хокесбъри, чак до подножието на Сините планини.

— Реката е доста пълноводна — спомена Кейт в желанието си да поддържа разговора.

— Пролетен прилив — поясни Робин. — През тази пролет паднаха страшно много дъждове. Водата идва от Сините планини и изпълва реката и притоците й. Вече няколко години подред стават наводнения, които унищожават цялата реколта. А след това трябва да се понася и влагата, затова пък през лятото тук е толкова горещо и сухо, че човек направо се поболява от топлината и прахоляците и си мечтае за зимата.

— Но сигурно има и някакви предимства да живееш в Австралия — с надежда попита Кейт като се чудеше дали не бяха направили грешка с идването си в тази страна, така различна от всичко, което обичаха и с което бяха свикнали.

Робин повдигна гъстите си светли вежди и насочи замечтан поглед в далечината, към Сините планини, които величествено се открояваха на запад.

— Преимущества — повтори той като с мъка откъсна поглед от красивата гледка в далечината и се взря в Кейт. — Тази земя е така необятна, че никой не е в състояние цялата да я превземе. Тя е дива, необуздана, необработена. Флората и фауната са толкова различни от всичко, което познаваме, че не минава и ден, без човек да научи нещо ново. Дори и след като бъда напълно свободен, няма да я напусна. Иска ми се и децата ми да вземат участие в опитомяването на Австралия. Бих дал всичко на света, за да бъда първият, открил път през Сините планини.